Боже, какви ги говоря?!

 

При­я­те­ли, пред­с­тои ни един малък праз­ник!

 

Напи­сах това изре­че­ние и се сетих за онзи стих от песен­та на Иск­рен Пецов и “Лати­но пар­ти­за­ни” — Боже, как­ви ги гово­ря?!

Не е малък праз­ни­кът, огро­мен е! Но е кра­тък. Само две вече­ри по час, час и нещо.

Но пък как­ви вече­ри!

Топ Джаз в ста­ра­та сто­ли­ца.

Наис­ти­на най-доб­ро­то, без пре­у­ве­ли­че­ния. Прос­то ела­те и виж­те сами.

 

ХОТЕЛ „ПРЕМИЕР“, зала „Царе­вец“, 18:00 часа

 

На 18 май, в чет­вър­тък, ще се срещ­нем с етно-джаз три­о­то Outhentic.

Ще се уве­ри­те, че кава­лът е неве­ро­я­тен инс­т­ру­мент и в джа­за, кога­то е в ръце­те на Жив­ко Васи­лев. Ще раз­бе­ре­те защо макар все още да не е най-извес­т­ни­ят, мно­го хора смя­тат Жив­ко за най-доб­рия бъл­гар­с­ки кавал­джия. А той сви­ри и на още мно­го инс­т­ру­мен­ти…

Ще раз­бе­ре­те и защо прек­рас­на­та му сес­т­ра Рай­на Васи­ле­ва е спе­че­ли­ла тол­ко­ва мно­го почи­та­те­ли по све­та като част от със­та­ва на “Кос­ми­чес­ки гла­со­ве”. Ами прос­то защо­то има кос­ми­чес­ки глас, кой­то вла­дее до съвър­шен­с­т­во. Кол­ко­то до оча­ро­ва­ни­е­то й — прос­то пог­лед­не­те сним­ка­та.

Ще види­те защо и дру­го­то дете на Родо­пи­те от гру­па­та Outhentic — Вик­тор Джор­гов, е тър­сен по целия свят кита­рист — ами защо­то е изк­лю­чи­те­лен.

И кога­то тези три­ма мла­ди музи­кан­ти, за кои­то няма нищо невъз­мож­но в музи­ка­та, зас­ви­рят заед­но…

Няма как да се опи­ше с думи. Ела­те, виж­те и чуй­те.

 

А на след­ва­ща­та вечер, 19 май, в петък, ни очак­ва сре­ща с кла­си­ка­та и кла­са­та в джа­за.

Една прек­рас­на атмос­фе­ра на кра­со­та, спо­койс­т­вие, чув­с­т­ве­ност и нас­ла­да от най-люби­ми­те джаз стан­дар­ти — кла­си­ка­та на този жанр, изпъл­не­ни от музи­кан­ти от най-висо­ка кла­са.

Пес­ни като “Деза­фи­на­до”, “Води­те на март”, „Тряб­ва да вяр­ваш в про­лет­та” заз­ву­ча­ват по съв­сем нов начин зара­ди пое­тич­но­то при­със­т­вие на една от най-оби­ча­ни­те бъл­гар­с­ки пое­те­си — Мария Донева, коя­то пише сти­хо­ве­те спе­ци­ал­но за тях.

“Джаз и пое­зия” — чудес­на идея, коя­то не би мог­ла да бъде осъ­щес­т­ве­на по-доб­ре. Защо­то освен една от най-доб­ри­те ни пое­те­си в про­ек­та учас­т­ват и едни от най-доб­ри­те ни джаз музи­кан­ти.

Ела­те и ще раз­бе­ре­те защо Анто­ни Дон­чев е смя­тан за най-извес­т­ния ни джаз музи­кант по све­та. И защо наг­ра­ди­те му, меж­ду кои­то “Евро­пейс­ки джаз­мен на годи­на­та” не е най-голя­ма­та, едва се поби­рат в спи­сък, дълъг 5 стра­ни­ци…

Ще види­те и как­во озна­ча­ва вир­ту­оз­ност, кога­то Вен­ци Бла­го­ев зас­ви­ри на тром­пе­та си. И не само на него. Той може да изв­ле­че звук, и то прек­ра­сен, май от всич­ко, кое­то му попад­не в ръце­те.

Ела­те и ще се убе­ди­те, че нес­лу­чай­но нари­чат Мари­на Гос­по­ди­но­ва джаз певи­ца­та с “най-кра­си­ви­ят тем­бър на Евро­па”.

А нак­рая, раз­би­ра се, това, кое­то всич­ки очак­ват, ще се слу­чи:

 

ФИНАЛНИЯТ ДЖЕМ СЕШЪН

 

с учас­ти­е­то на две­те гру­пи и, раз­би­ра се, с учас­ти­е­то на дома­ки­ни­те — пока­не­ни са сто­же­ри­те на джа­за в ста­ра­та сто­ли­ца - Румен Халачев — сак­со­фон, Кра­си­мир Сте­фа­нов — кон­т­ра­бас и Емил Кос­тур­ков — бара­ба­ни

 

Запо­вя­дай­те. Вхо­дът е сво­бо­ден.

Но този мини джаз фес­ти­вал не е без­п­ла­тен.

Орга­ни­зи­ра­не­то му изис­к­ва дос­та сред­с­т­ва и уси­лия, и той ста­на въз­мо­жен бла­го­да­ре­ние на финан­со­ва­та под­к­ре­па на Прог­ра­ма “Изкус­т­во и кул­ту­ра” на общи­на Вели­ко Тър­но­во. Но да не скром­ни­чим, основ­на­та тежест е вър­ху Изда­тел­с­т­во “Фабер”. Така и тряб­ва, иде­я­та беше наша.

Ще се запи­та­те — защо пък изда­те­ли ще се зани­ма­ват с джаз кон­цер­ти? Ами по съща­та при­чи­на, пора­ди коя­то изда­ва­ме кни­ги — защо­то иска­ме да спо­де­ля­ме. Това е основ­на­та дви­же­ща сила на истин­с­кия изда­тел — не стре­ме­жът за печал­би, а жела­ни­е­то да спо­де­лиш с хора­та нещо истин­с­ко и кра­си­во, нещо стой­нос­т­но, кое­то те е раз­въл­ну­ва­ло дъл­бо­ко.

Как да раз­де­лим пое­зи­я­та от песен­та, сло­во­то от музи­ка­та или пък музи­ка­та от баг­ри­те? Всич­ко е част от сре­да­та, без коя­то кул­тур­ни­те хора не могат да същес­т­ву­ват. Част от кул­ту­ра­та — един­с­т­ве­но­то нещо, кое­то ни пра­ви хора.

 

При­я­те­ли, ела­те на кон­цер­ти­те. Отде­ле­те два часа от вечер­та за спо­койс­т­вие, кра­со­та, музи­ка и пое­зия. От това може­те само да спе­че­ли­те.

 

Ще се рад­ва­ме да бъдем заед­но.

 

Ще бъде хуба­во.