Дали гени­и­те се раж­дат или могат да се отг­леж­дат?

Дали гени­ал­ност­та е нас­лед­с­т­ве­на или може да се при­до­бие с 10 000 часа труд?

Несъм­не­но, без труд нищо няма да ста­не. Но само той е недос­та­тъ­чен, тряб­ва и още нещо. Само че, как­во е то?

В „Геог­ра­фия на гения“ Ерик Уай­нър раз­ви­ва инте­рес­на тео­рия: той забе­ля­зал, че бро­ят на гени­и­те е раз­ли­чен в раз­лич­ни­те мес­та и епо­хи. Гени­и­те не са раз­х­вър­ля­ни слу­чай­но (един в Лон­дон, а друг в Боли­вия), а се поя­вя­ват на гру­пи. Къде­то има един гений, там има и дру­ги гении. Но в как­во се крие при­чи­на­та за това? В гено­фон­да? В кли­ма­та? В поли­ти­ка­та?

Общоп­ри­е­то­то мне­ние е, че гени­ят е самот­ник. Но ако твор­чес­т­во­то е чис­то вът­ре­шен про­цес, пси­хо­ло­зи­те отдав­на щяха да са успе­ли да опи­шат един уни­вер­са­лен “про­фил на твор­чес­ка­та лич­ност”. Оба­че едва ли няко­га ще го нап­ра­вят.

Гени­и­те могат да са мрач­ни инт­ро­вер­ти като Мике­лан­дже­ло, но и жиз­не­ра­дос­т­ни екс­т­ро­вер­ти, като Тици­ан.

Ерик Уай­нър изби­ра шест мес­та, в кои­то човеш­ки­те дос­ти­же­ния са дос­тиг­на­ли своя връх: Вие­на от нача­ло­то на ХХ в., Фло­рен­ция от вре­ме­то на Рене­сан­са, древ­на Ати­на, Хан­джоу от пери­о­да на динас­ти­я­та Сун, Един­бург от ХVІІІ в., Кал­ку­та от ХІХ век (как­во зна­е­те за тамош­ни­те гении?) и съв­ре­мен­на­та Сили­ци­е­ва доли­на. Той се опит­ва да изяс­ни как­во в тези мес­та е пре­диз­ви­ка­ло така­ва кон­цен­т­ра­ция на забе­ле­жи­тел­ни лич­нос­ти в едно опре­де­ле­но вре­ме.

Пъту­вай­ки в прос­т­ран­с­т­во­то и вре­ме­то, Уай­нър води едно изк­лю­чи­тел­но инте­рес­но повес­т­во­ва­ние, като попът­но пре­дос­та­вя на чита­те­ля науч­ни фак­ти и исто­ри­чес­ки анек­до­ти, и еднов­ре­мен­но с това го пота­пя в атмос­фе­ра­та на епо­ха­та, коя­то опис­ва:

„…Пося­гам за вили­ца­та си, но нея я няма. Няма и сал­фет­ки, но най-лошо­то е, че лип­с­ва и кафе. Къде са изчез­на­ли? Все още не същес­т­ву­ват, не и в Ати­на през 450 г.пр.н.е., къде­то се нами­рам в момен­та. Обяд­вам в рес­то­ран­та „Archeon Gefsis“, кое­то озна­ча­ва „Вку­со­ве от древ­ност­та“. Цел­та му е да пре­съз­да­де атин­с­ка­та кух­ня и начи­на на хра­не­не от вре­ме­то на Сок­рат…“

Или

„… Да, с Лео­нар­до бих оти­шъл да се напия. Той е бил заба­вен, истин­с­ки баро­вец, но бих пред­по­чел да седя и да си гово­ря с Майк (Мике­лан­дже­ло). С него не бих оти­шъл на купон. Щеше да раз­ва­ли нас­т­ро­е­ни­е­то на всич­ки. И най-веро­ят­но щеше да иска да ме цапар­до­са по носа. Не е бил осо­бе­но при­ят­на лич­ност. Бил е инте­рес­на лич­ност…“

• Меж­ду дру­го­то ще раз­бе­рем, че изкус­т­во­то на Рене­сан­са, кое­то се смя­та за връх на човеш­ки­те дос­ти­же­ния, е започ­на­ло като чис­та про­ба рели­ги­оз­на про­па­ган­да.
• Ще раз­бе­рем и как­ва роля е игра­ла рели­ги­я­та в раз­ц­ве­та на гени­и­те на араб­с­кия свят.
• Ще чуем раз­съж­де­ни­я­та на мул­ти­ми­ли­о­не­ра Джак Ма, съз­да­тел на Alibaba, за раз­ру­ша­ва­не­то на осно­ви­те на китайс­ко­то общес­т­во.
• Ще отк­ри­ем, че у все­ки от нас има час­ти­ца от Шот­лан­дия, дори нико­га да не сме били там.
• Ще полу­чим ука­за­ния как да се зани­ма­ва­ме с вза­и­мо­из­год­на цереб­рал­на сти­му­ла­ция ( 🙂 ).
• Ще се срещ­нем със сто­ти­ци неве­ро­ят­но инте­рес­ни хора, за някои от кои­то нико­га досе­га не сме чува­ли, като нап­ри­мер съвет­с­ка­та пси­хо­лож­ка Блю­ма Зей­гар­ник, отк­ри­ла наре­че­ния на ней­но име ефект, на кой­то гени­и­те са под­ло­же­ни по-сил­но, откол­ко­то прос­тос­мър­т­ни­те.
• Освен това ще узна­ем, че да се возиш в пре­тъп­ка­но­то мет­ро е по-полез­но за кре­а­тив­ност­та, откол­ко­то на зад­на­та седал­ка на лиму­зи­на, а раз­се­я­но­то вни­ма­ние е необ­хо­ди­мо усло­вие за полу­ча­ва­не на проз­ре­ние.

А ако иска­ме да се вдъх­но­вим, пред нас е при­ме­рът на фун­к­ци­о­нал­но кре­а­тив­на­та Кал­ку­та:

„… Нищо в този град не рабо­ти. Нищо. Няма два дни еднак­ви. Кое­то е рабо­те­ло вче­ра, днес може и да не рабо­ти. Така че човек се учи да имп­ро­ви­зи­ра.“

Така­ва бито­ва кре­а­тив­ност в една или дру­га сте­пен при­те­жа­ва все­ки — и тя ни пома­га да изра­бот­ва­ме нави­ци, полез­ни за Кре­а­тив­нос­та (с голя­ма бук­ва).

Дока­то ни раз­каз­ва забав­ни исто­рии, Уай­нър неу­сет­но ни води към въп­ро­са, кой­то го зани­ма­ва най-мно­го: въз­мож­но ли е да се съз­да­де мяс­то на гения — не само Сили­ци­е­ва доли­на, но и нова Ати­на, нова Фло­рен­ция? Или това е все едно да съз­да­деш дъга?

За щас­тие, авто­рът ни дава и отго­вор на този въп­рос. Той го отк­ри­ва (кой би пред­по­ло­жил?) в една пекар­на.

Но няма да ви го кажа, про­че­те­те все пак кни­га­та. 🙂

Очак­ва ви неве­ро­ят­но инте­лек­ту­ал­но удо­вол­с­т­вие!

ИСКАМ ДА СИ КУПЯ ТАЗИ КНИГА!

 

Ерик Уай­нър е писа­тел, жур­на­лист, мис­ли­тел и пъте­шес­т­ве­ник. Бил е чуж­дес­т­ра­нен корес­пон­дент на Наци­о­нал­но­то общес­т­ве­но радио на САЩ. Рабо­тил е в Ню Дел­хи, Йеру­са­лим и Токио, пра­вил е репор­та­жи в пове­че от 40 стра­ни. Бил е корес­пон­дент в Ню Йорк, Мая­ми, във Вашин­г­тон, окръг Колум­бия, репор­тер на „Ню Йорк Таймс“. Автор на ста­тии за New York Times, Slate, Quartz, Los Angeles Times, Foreign Policy, BBC, AFAR, Best American Travel Writing, The New Republic и др.
Автор е на кни­ги­те Геог­ра­фия на бла­жен­с­т­во­то: Един мър­мор­ко тър­си най-щас­т­ли­ви­те мес­та на све­та; Човек тър­си Бог: Моят флирт с божес­т­ве­но­то и Геог­ра­фия на гения: В тър­се­не на най-твор­чес­ки­те мес­та в све­та.

---