Раз­би­ра се, пър­во тряб­ва да се абс­т­ра­хи­ра­ме от пле­я­да­та повяр­ва­ли си медий­ни лич­нос­ти, кои­то не са спе­ци­а­лис­ти по нищо, непод­гот­ве­ни са дори за соб­с­т­ве­на­та си рабо­та. Всъщ­ност някои от тях не са под­гот­ве­ни дос­та­тъч­но дори за да издър­жат при­е­мен изпит за гим­на­зия. Но въп­ре­ки това си поз­во­ля­ват да раз­да­ват мне­ния по всич­ки въп­ро­си, да се дър­жат над­мен­но с мно­гок­рат­но пре­въз­хож­да­щи ги като инте­лект хора, има­ли неб­ла­го­ра­зу­ми­е­то да попад­нат в тях­но­то изда­ние или сту­дио, даже и да вли­зат в поли­ти­ка­та и да се бият в гър­ди­те “Бул­гар! Бул­гар!” къде­то и как­то им попад­не. Най-оби­чат да го пра­вят в чуж­би­на.

Не, ста­ва дума за истин­с­ки­те жур­на­лис­ти, кои­то изпъл­ня­ват дъл­га си; те са слу­жи­те­ли на инфор­ма­ци­он­ни­те нуж­ди на общес­т­во­то, а не мани­пу­ла­то­ри.
Тъй като само­то общес­т­во е сис­те­ма от раз­лич­ни общ­нос­ти, жур­на­лис­тът е нато­ва­рен и с фун­к­ци­я­та на кому­ни­ка­ци­о­нен мени­джър меж­ду тях. Кому­ни­ка­ци­он­ни­ят мени­дж­мънт е неиз­мен­на част от съв­ре­мен­ния про­фе­си­о­на­лен про­фил на жур­на­лис­та (кон­тент кура­тор, моде­ра­тор и т.н.)
Тази жур­на­лис­ти­ка не само ще я бъде, ами е и най-дина­мич­но раз­ви­ва­ща­та се съв­ре­мен­на про­фе­сия. Про­ме­ня се сре­да­та на упраж­ня­ва­не­то й, неве­ро­ят­но бър­зо се про­ме­нят сред­с­т­ва­та за реа­ли­зи­ра­не­то й, про­ме­нят се учас­т­ни­ци­те в цяла­та кар­ти­на и отно­ше­ни­я­та меж­ду тях.

Кни­га­та е напи­са­на мно­го стег­на­то.

Няма и как да е ина­че, само да изб­ро­им нови­те роли на жур­на­лис­та би отне­ло някол­ко стра­ни­ци, да не гово­рим за тер­ми­но­ло­ги­я­та. Море от инфор­ма­ция.

Хуба­во­то е, че море­то от инфор­ма­ция е обх­ва­на­то, кон­ден­зи­ра­но в срав­ни­тел­но мал­кия обем, всич­ко е под­не­се­но ясно и раз­би­ра­е­мо, чете се спо­кой­но.

Със сигур­ност това е най-сери­оз­но­то и обх­ват­но изда­ние по тема­та “съв­ре­мен­на жур­на­лис­ти­ка” в Бъл­га­рия. Вклю­че­на е инфор­ма­ция от пет­де­се­ти­на изда­ния на бъл­гар­с­ки и чети­ри пъти пове­че на анг­лийс­ки език. Прак­ти­чес­ки всич­ко, кое­то си стру­ва, от теж­ки­те томо­ве на кори­фе­и­те до не тол­ко­ва попу­ляр­ни, но не по-мал­ко стой­нос­т­ни изс­лед­ва­ния.

Чудес­но е, че се поя­ви така­ва кни­га. Гор­ди сме, че се поя­ви във “Фабер”. Ще е изк­лю­чи­тел­но полез­на на тези, кои­то сега учат за жур­на­лис­ти, и не по-мал­ко на тези, кои­то вече са таки­ва. А за нас, оста­на­ли­те, е прос­то мно­го, мно­го инте­рес­на. В край­на смет­ка, в 21. век поч­ти все­ки е до извес­т­на сте­пен жур­на­лист.

Искам да си купя тази кни­га

Или­а­на Пав­ло­ва е носи­тел на наг­ра­да­та на Съю­за на бъл­гар­с­ки­те жур­на­лис­ти за „При­нос в тео­рия на жур­на­лис­ти­ка­та“, коя­то полу­чи за кни­га­та си “Да спо­де­ляш в обла­ци­те” (Нови­те медии и жур­на­лис­ти­ка­та).
Спе­ци­а­лист е по нови­те медии, жур­на­лис­ти­ка, онлайн кому­ни­ка­ция. Има и раз­нос­т­ран­ни дру­ги инте­ре­си и спе­ци­а­ли­за­ции.
Про­фе­сор във ВТУ „Св. св. Кирил и Мето­дий“, ръко­во­ди­тел е на катед­ра “Жур­на­лис­ти­ка”.