Три ябълки паднаха от небето и издателската завист

Ако сте оста­на­ли без свет­ли­на, тази кни­га е за вас“.
Купих кни­га­та зара­ди тези думи на зад­на­та й кори­ца.

Пре­ди мал­ко я доче­тох и още не мога да спра да пла­ча, и ми е тол­ко­ва хуба­во и свет­ло, че нямам тър­пе­ние да спо­де­ля…“

Така започ­ва една пуб­ли­ка­ция в бло­га на пое­те­са­та Мария Доне­ва. Попад­нах на нея, след като про­че­тох кни­га­та и трес­ка­во започ­нах да тър­ся из нета нещо за авто­ра, за кни­га­та, за това дали и дру­ги са я про­че­ли и се чув­с­т­ват като мен — обх­ва­на­ти от усе­ща­не, кое­то се със­тои от страш­но мно­го емо­ции, и кое­то тряб­ва неп­ре­мен­но и вед­на­га да спо­де­лиш… За мое щас­тие, ока­за се, че сме мно­го пове­че, откол­ко­то очак­вах…

Тази кни­га… мно­го ми е труд­но да я опи­ша, може би тази кни­га прос­то е Любов — не кни­га за любов­та, или за любов­та към… а прос­то една Любов. Няма как да изле­зеш от нея дъл­го след като си я про­чел, нито от това, кое­то оста­вя у теб — тол­ко­ва при­ят­но, при­ме­се­но с тъга, топ­ло чув­с­т­во — все едно си пре­ка­рал прек­рас­ни часо­ве с близ­ки хора… След като си я про­чел, гле­даш на дейс­т­ви­тел­ност­та с дру­ги очи…

Зато­ва и зави­дях на коле­ги­те си от изда­тел­с­т­во “Лаби­ринт”. Не че ще забо­га­те­ят от тази кни­га. Поже­ла­вам им го, но знам, че няма да ста­не. Едва ли ще забо­га­те­ят и от дру­ги­те кни­ги, кои­то изда­ват — това изда­тел­с­т­во е наис­ти­на с душа и рабо­ти за хора­та с душа. Кои­то се оказ­ва, че са пове­че от очак­ва­но­то, но все пак не са тол­ко­ва мно­го.

Е, ако са иска­ли да забо­га­тя­ват от изда­тел­с­ка дей­ност, коле­ги­те може­ше да се зах­ва­нат с изда­ва­не­то на някой от про­дук­ти­те, кой знае защо нари­ча­ни вес­т­ни­ци, да речем… Но, подоб­ни хора само се нари­чат изда­те­ли. Те даже и съюз си имат, но всъщ­ност при­над­ле­жат към една съв­сем дру­га, древ­на про­фе­сия…

А истин­с­ки­ят изда­тел, или поне така си мис­ля, прос­то иска, коп­нее да спо­де­ли с дру­ги­те, с кол­ко­то може пове­че хора нещо като тази кни­га, по-точ­но като този свят, съз­да­ден от Нари­не Абга­рян. Ето я и нея

 

Narine

 

А ето и два мънич­ки цита­та от кни­га­та:

Има неща, кои­то няма как да обяс­ниш с оби­чай­ни­те думи и е невъз­мож­но да про­у­ме­еш с човеш­кия разум.

***

Тя си мис­ле­ше с усмив­ка кол­ко мно­го­ли­ко може да бъде човеш­ко­то щас­тие, мно­го­ли­ко и мило­сър­д­но — във вся­ко свое про­яв­ле­ние.

***

Прек­ра­сен, вдъх­но­вен пре­вод на Еми­лия Мас­ла­ро­ва. Бла­го­да­ря, бла­го­да­ря от сър­це!

 

И тъй като въл­не­ни­е­то ми е пове­че от думи­те, ще изпол­з­вам тези на Мария Доне­ва:

Мили ми, не мога, не зная как­во да кажа точ­но в момен­та. Нека не ви убеж­да­вам. Прос­то ми повяр­вай­те. Мно­го е хуба­ва тази кни­га. Мно­го искам да я про­че­те­те. Всич­ки има­ме нуж­да от оно­ва, кое­то тя така щед­ро дава. Надеж­да. Уте­ха. Дос­тойн­с­т­во. Кра­со­та.”

 

Наис­ти­на. Ще е мно­го тъж­но, ако про­пус­не­те тази кни­га.

НГ


Архив

Спо­де­ле­те с при­я­тел:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *