„Ако сте останали без светлина, тази книга е за вас“.
Купих книгата заради тези думи на задната й корица.
Преди малко я дочетох и още не мога да спра да плача, и ми е толкова хубаво и светло, че нямам търпение да споделя…“
Така започва една публикация в блога на поетесата Мария Донева. Попаднах на нея, след като прочетох книгата и трескаво започнах да търся из нета нещо за автора, за книгата, за това дали и други са я прочели и се чувстват като мен — обхванати от усещане, което се състои от страшно много емоции, и което трябва непременно и веднага да споделиш… За мое щастие, оказа се, че сме много повече, отколкото очаквах…
Тази книга… много ми е трудно да я опиша, може би тази книга просто е Любов — не книга за любовта, или за любовта към… а просто една Любов. Няма как да излезеш от нея дълго след като си я прочел, нито от това, което оставя у теб — толкова приятно, примесено с тъга, топло чувство — все едно си прекарал прекрасни часове с близки хора… След като си я прочел, гледаш на действителността с други очи…
Затова и завидях на колегите си от издателство “Лабиринт”. Не че ще забогатеят от тази книга. Пожелавам им го, но знам, че няма да стане. Едва ли ще забогатеят и от другите книги, които издават — това издателство е наистина с душа и работи за хората с душа. Които се оказва, че са повече от очакваното, но все пак не са толкова много.
Е, ако са искали да забогатяват от издателска дейност, колегите можеше да се захванат с издаването на някой от продуктите, кой знае защо наричани вестници, да речем… Но, подобни хора само се наричат издатели. Те даже и съюз си имат, но всъщност принадлежат към една съвсем друга, древна професия…
А истинският издател, или поне така си мисля, просто иска, копнее да сподели с другите, с колкото може повече хора нещо като тази книга, по-точно като този свят, създаден от Нарине Абгарян. Ето я и нея
А ето и два мънички цитата от книгата:
Има неща, които няма как да обясниш с обичайните думи и е невъзможно да проумееш с човешкия разум.
***
Тя си мислеше с усмивка колко многолико може да бъде човешкото щастие, многолико и милосърдно — във всяко свое проявление.
***
Прекрасен, вдъхновен превод на Емилия Масларова. Благодаря, благодаря от сърце!
И тъй като вълнението ми е повече от думите, ще използвам тези на Мария Донева:
“Мили ми, не мога, не зная какво да кажа точно в момента. Нека не ви убеждавам. Просто ми повярвайте. Много е хубава тази книга. Много искам да я прочетете. Всички имаме нужда от онова, което тя така щедро дава. Надежда. Утеха. Достойнство. Красота.”
Наистина. Ще е много тъжно, ако пропуснете тази книга.
НГ
Последни коментари