OUTHENTIC!

“Няма слу­чай­ни неща”, каз­ват някои. Чес­т­но каза­но, на път съм да повяр­вам. От някол­ко дни вър­тя неп­ре­къс­на­то в кола­та един диск. Днес, дока­то го слу­шах за поре­ден път, реших, че неп­ре­мен­но ще напи­ша нещо за него, защо­то е стра­хо­тен. И кога­то дис­кът свър­ши, се вклю­чи авто­ма­тич­но ради­о­то и по него вър­ве­ше интер­вю с гру­па­та, запи­са­ла въп­рос­ния диск.

OUTHENTIC

Така се нари­ча гру­па­та. И това е вяр­но — гру­па­та е абсо­лют­но автен­тич­на, но и мно­го над прос­то автен­тич­но­то.

Секун­да нев­ни­ма­ние и може да го про­че­теш като OutEthnic.  Това също е вяр­но — музи­ка­та стъп­ва на фол­к­ло­ра, но е мно­го над прос­то етни­чес­ко­то.

Албумът пък е озаглавен YesToday

Отно­во хуба­ва игра на думи. Зву­чи като  Yesterday.

Това оба­че не е прос­то музи­ка­та от вче­ра, на коя­то днес каз­ва­ме “Да”. Това е съв­ре­мен­на, истин­с­ка, сме­ла, оча­ро­ва­тел­на (като усмив­ка­та на Рай­на Васи­ле­ва) и прек­рас­но изпъл­не­на музи­ка.

YesToday е дебют­ни­ят албум на гру­па­та OUTENTHIC. А те са Жив­ко Васи­лев (кавал), Рай­на Васи­ле­ва (вокал) и Вик­тор Джор­гов (кита­ра). Мла­ди хора, майс­то­ри на автен­тич­ния фол­к­лор, но и извес­т­ни в дру­ги жан­ро­ве музи­кан­ти, за кои­то всич­ко е въз­мож­но. Хора, за кои­то в све­та на музи­ка­та няма гра­ни­ци.

И те го зая­вя­ват спо­кой­но и сил­но в този албум, пер­фек­тен във вся­ко едно отно­ше­ние. Приз­на­вам, че не очак­вах тако­ва нещо, кога­то ми го пода­ри­ха, и зато­ва ви пре­дуп­реж­да­вам, — албу­мът е на най-висо­ко све­тов­но ниво — най-вече като твор­чес­ка изя­ва, но и като звук (О, какъв звук!), дизайн и т.н.

Да не гово­рим за гост-музи­кан­ти­те. Два­най­сет души, кои­то съз­да­ват магия. Заед­но. Нито за миг няма и да се сети­те за оби­чай­ни­те напос­ле­дък сешъ­ни и ком­би­на­ции на фолк осно­ва, в кои­то цел­та е основ­но демон­с­т­ра­ция на вир­ту­оз­ност, поня­ко­га съв­сем само­цел­на. А уни­кал­ни вир­ту­о­зи в албу­ма дал Гос­под — и номи­ни­ра­ни­ят за Гра­ми Хуан Гар­сия Хере­рос, и Сто­ян Янку­лов-Стун­джи, и Мати­ас Фора­у­ер, и Доми­ник Лето, Сви­лен Анге­лов, Цве­тан Анд­ре­ев, Симе­он Лео­ни­дов…

Е, ако иска­те мал­ко демон­с­т­ра­ция на вир­ту­оз­но вла­де­е­не на инс­т­ру­мен­ти­те, чуй­те как­во пра­вят Хуан Гар­сия, Стун­джи и Жив­ко в №5. “Огре­я­ло ясно слън­це”. Само че пар­че­то е мно­го, мно­го пове­че от това. Кар­ти­ни­те в него се раз­гъ­ват, изник­ват и идват една след дру­га като в “Море­то” на Дебю­си. Чист имп­ре­си­о­ни­зъм. С подоб­на нео­би­чай­на оркес­т­ра­ция, с подоб­но раз­ви­тие, в кое­то сами­те идеи за раз­ви­тие и екс­по­зи­ция някак същес­т­ву­ват заед­но. И неве­ро­ят­но един­с­т­во и спой­ка на всич­ко. Чист имп­ре­си­о­ни­зъм, но и чист фюжън.

Спи­рам дотук с комен­та­ра, че няма да мога да спра. Май го пра­вя от его­ис­тич­ни под­бу­ди — имам нуж­да да спо­де­ля въз­тор­га си с няко­го. Но не са нуж­ни никак­ви комен­та­ри, прос­то чуй­те сама­та музи­ка и ще раз­бе­ре­те всич­ко.

Всъщ­ност, тези мла­ди хора ни показ­ват иде­ал­ния начин да сме част от све­та — като вър­шим вир­ту­оз­но това, кое­то уме­ем, като показ­ва­ме с радост, а защо не и с гор­дост откъ­де идва­ме, кол­ко прек­рас­ни хора са живе­ли пре­ди нас и са ни пре­да­ли тази мъд­рост и кра­со­та. Като пода­ва­ме ръка на дру­ги­те и отва­ря­ме сър­це­то си за тях — и кога­то те отго­во­рят със също­то, се раж­да нещо тол­ко­ва хуба­во, че труд­но се опис­ва с думи.

И тога­ва можеш да се почув­с­т­ваш тук, в Бъл­га­рия, “все едно, че си на пъпа на све­та” — как­то каза Рай­на в интер­вю­то днес.

Ами да го пра­вим. Като тях.

Е, не може всич­ко да е съв­сем без­ме­теж­но, има и проб­лем.

А той е, че албу­мът не е лан­си­ран офи­ци­ал­но и все още не е в про­даж­ба.

Но с хуба­ви­те неща е така, до тях не се дос­ти­га лес­но.

Пък и никой не е казал, че ще е лес­но.

Така че, отво­ре­те сай­та на гру­па­та, свър­же­те се с тях и може и да сте от пър­ви­те, кои­то са се сдо­би­ли с този стра­хо­тен албум.

Аз лич­но ще си купя поне десет, за да зарад­вам при­я­те­ли­те си. (Е, тези, кои­то са зас­лу­жи­ли… Така че, вни­ма­вай­те как се дър­жи­те. )

НГ

А ето и мал­ко от албу­ма – част от пар­че­то, за кето ста­на дума по-горе: №5 — “Огре­я­ло ясно слън­це”