София е бли­зо 20 пъти по-голя­ма от Вели­ко Тър­но­во.

В един и същи ден, в един и същи час има­ше един и същ опе­рен спек­та­къл и в два­та гра­да. “Набу­ко” от Вер­ди.

Убе­ден съм, че съв­па­де­ни­е­то не е слу­чай­но.

 

В София режи­су­ра­та бе на прос­ло­вут режи­сьор, кой­то дъл­ги годи­ни пос­та­вя­ше опер­ни спек­так­ли на “Царе­вец”. Вече не пос­та­вя.

 

В София спек­та­къ­лът бе в самия цен­тър на гра­да, пред храм-памет­ни­ка “Ал. Нев­с­ки”. С ита­ли­ан­с­ки, изра­ел­с­ки и гру­зин­с­ки опер­ни звез­ди, освен бъл­гар­с­ки­те.

Във Вели­ко Тър­но­во спек­та­къ­лът беше съв­мес­т­но дело на Бур­гас­ка­та и Ста­ро­за­гор­с­ка­та опе­ра. Как­то вина­ги, беше на хъл­ма “Царе­вец”.

 

В София отче­то­ха огро­мен успех — при­със­т­ва­ли око­ло 1000 зри­те­ли. Спо­ред пре­са­та. Спо­ред оче­вид­ци — не пове­че от 800.

Във Вели­ко Тър­но­во про­да­де­ни­те биле­ти са над 1200. При­със­т­ва­щи­те — пове­че от 1300.

 

Изкус­т­во­то не е мате­ма­ти­ка, опе­ра­та още по-мал­ко.

Но все пак, ако допус­нем, че някой е искал да нат­рие носа на няко­го и ако изпол­з­ва­ме най-еле­мен­тар­на арит­ме­ти­ка, а не мате­ма­ти­ка, ста­ва ясно, че нат­ри­ва­щи­ят носо­ве е пре­тър­пял уни­зи­тел­но пора­же­ние — пред­с­та­вил се е 32 ПЪТИ ПО-ЗЛЕ от този, на кого­то е искал да пока­же кол­ко е неза­ме­ним.

 

Ама сти­га за “Набу­ко”. Писа се дос­та­тъч­но за спек­та­къ­ла. Тър­нов­с­ки­ят беше чуде­сен.

 

Сед­ми­ца след “Набу­ко” имах­ме въз­мож­ност да гле­да­ме “Аида”. Отно­во на неве­ро­ят­на­та естес­т­ве­на сце­на на Царе­вец. Спек­та­къл на Русен­с­ка­та опе­ра, с една голя­ма звез­да (Калу­ди Калу­дов) и инте­ре­сен гост — соп­ра­но­то Анд­рея Хьор­кенс (Аида). Как­то чес­то ста­ва, голя­ма­та звез­да само на момен­ти пока­за на как­во се дъл­жи съот­вет­на­та й голя­ма сла­ва (Sorry, Калу­ди). За смет­ка на това изг­ря­ха мно­го дру­ги звез­ди, наче­ло с блес­тя­ща­та Хьор­кенс. На звез­д­но ниво се пред­с­та­ви­ха поч­ти всич­ки в глав­ни­те роли, а осо­бе­но отли­чие зас­лу­жа­ва хорът — убе­ди­тел­но при­със­т­вие, тем­б­ро­во богат­с­т­во, уни­кал­но един­с­т­во. Оркес­тъ­рът също беше забе­ле­жи­те­лен. Дра­ма­ти­зъм, сила, изра­зи­тел­ност, абсо­лют­на точ­ност. Сце­ног­ра­фия, кос­тю­ми… само супер­ла­ти­ви.

Прек­ра­сен спек­та­къл.

Как­во пове­че може да иска един зри­тел?

Може. Ето как­во. (Сега ще хвър­ля някол­ко камъ­ка, ама то е за доб­ро, пък и част от тях са и в моя­та гра­ди­на.) Да започ­нем с бито­виз­ми­те СЕГА.

 

Като цяло, удо­вол­с­т­ви­е­то от спек­та­къ­ла се дъл­же­ше изця­ло на артис­ти­те. Всич­ко оста­на­ло пре­че­ше на нас­ла­да­та от изпъл­не­ни­е­то, но все пак не успя да пом­ра­чи вечер­та.

 

Знам, че изис­к­ва дос­та сред­с­т­ва да се пос­т­ро­ят дър­ве­ни ска­ри с нак­лон, кои­то да се раз­г­ло­бя­ват и при­би­рат след края на сезо­на. Но спо­ред мен от там тряб­ва да се започ­не. Това ще помог­не човек да се почус­т­ва в опер­на зала под звез­ди­те, а не на поля­на­та под звез­ди­те. И ще му спес­ти бол­ки­те във вра­та, кой­то е опъ­вал три часа в опит да види нещо на сце­на­та над гла­ви­те на седя­щи­те пред него.

Кои­то най-веро­ят­но са дош­ли от друг сек­тор, но раз­п­ра­ви­и­те с тях нямат сми­съл, освен ако не са ви хоби. Защо­то няма раз­по­ре­ди­те­ли, няма и мес­та на сто­ло­ве­те.

На кои­то не мис­ля, че е голям проб­лем да се зале­пи по едно ети­кет­че. Може да го нап­ра­ви чове­кът, кой­то е вър­зал един за друг сто­ло­ве­те с едни абсур­д­ни плас­т­ма­со­ви “свин­с­ки опаш­ки”. 

Не е лошо също така да не се про­да­ва алко­хол. Той едва ли доп­ри­на­ся мно­го за качес­т­во­то на спек­та­къ­ла, но доп­ри­на­ся мно­го нас­т­ро­е­ни­е­то на зри­те­ли­те да започ­не да изби­ва в нео­чак­ва­ни посо­ки. Като нап­ри­мер на анг­лийс­ки­те мла­де­жи зад мен, кои­то оче­вид­но за пръв път бяха на опе­ра и оче­вид­но си мис­ле­ха, че основ­на­та цел на мероп­ри­я­ти­е­то е да се изпие кол­ко­то може пове­че вино. След тре­та­та или чет­вър­та­та бутил­ка вече пог­ле­ди­те и шът­ка­не­то не пома­га­ха, та се нало­жи­ха по-твър­ди мер­ки, за да могат оста­на­ли­те да гле­дат. Раз­по­ре­ди­те­ли и охра­на не се виж­да­ха, как­то май спо­ме­нах.

Спо­ме­нах и за опъ­ва­не­то на вра­та, кое­то оба­че не може да ви помог­не, за да види­те екра­на със суб­тит­ри­те. Защо­то някой го е пос­та­вил в оркес­т­ри­на­та. Навяр­но е решил, че суб­тит­ри­те са сек­рет­на инфор­ма­ция и никой от при­със­т­ва­щи­те не тряб­ва да я види.

Всъщ­ност наис­ти­на има спо­ро­ве дали да има или не, но спо­ро­ве­те са в Мет­ро­по­ли­тен опе­ра в Ню Йорк, нап­ри­мер, къде­то има мони­то­ри на гър­ба на вся­ка седал­ка. Да не оти­ва­ме тол­ко­ва далеч, дос­та­тъч­но беше този екран да е някъ­де нави­со­ко, има пре­дос­та­тъч­но под­хо­дя­щи мес­та за това. А ако пос­та­нов­чи­кът се сър­ди, би мог­ло да се про­жек­ти­рат с лазер­на сис­те­ма в небе­то. Не е тол­ко­ва скъ­по, а ефек­тът е въл­ше­бен и в този слу­чай би доп­ри­не­съл за цялос­т­на­та атмос­фе­ра.

Хай­де, ако това е голям проб­лем, може­ше като в дру­ги годи­ни някой актьор да чете меж­ду дейс­т­ви­я­та от “Кни­га за опе­ра­та”. И това пома­га, вина­ги има хора, кои­то не поз­на­ват сюже­та. Или поне да има­ше прог­рам­ки… Да бяха се оба­ди­ли, щях­ме да им напе­ча­та­ме без­п­лат­но.

И нещо наис­ти­на важ­но — озву­ча­ва­не­то. Не знам дали това беше озву­ча­ва­не на Русен­с­ка­та опе­ра, но се нуж­да­е­ха от поне чети­ри пъти по-мощ­но, кое­то да не вна­ся изк­ри­вя­ва­ния. Нуж­да­ят се и от качес­т­ве­ни мик­ро­фо­ни, тези прос­то не пое­ма­ха пико­ве­те и на мес­та, осо­бе­но в кул­ми­на­ци­и­те, се полу­ча­ва­ха комич­ни (или тра­гич­ни) ефек­ти.

 

Но, как­то вече казах, нищо от това не бе дос­та­тъч­но сил­но, за да пом­ра­чи впе­чат­ле­ни­е­то от вели­ко­леп­ния спек­та­къл. Бла­го­дар­нос­ти на всич­ки, кои­то учас­т­ва­ха и кои­то помог­на­ха за осъ­щес­т­вя­ва­не­то му.

 

И нак­рая, не мога да не отбе­ле­жа, че след двай­сет­го­диш­но доми­ни­ра­не на един и същ режи­сьор, неща­та на Царе­вец изг­леж­дат съв­сем дру­ги, има нов, свеж полъх, раз­но­об­ра­зи­е­то на идеи въо­ду­ше­вя­ва.

Съжа­ля­вам, г-н Кар­та­лов. Мое­то мне­ние едва ли ви инте­ре­су­ва, но то е тако­ва. Вие си оста­ва­те голя­ма звез­да, но моля, оста­не­те си така­ва дале­че от Царе­вец.

И, мои­те иск­ре­ни ува­же­ния, но ще доба­вя още нещо: не се опит­вай­те друг път да ни нат­ри­ва­те носа. Царе­вец е дос­та отдав­на тук и тук ще си оста­не. Сигу­рен съм, че ме раз­би­ра­те…

---