
София е близо 20 пъти по-голяма от Велико Търново.
В един и същи ден, в един и същи час имаше един и същ оперен спектакъл и в двата града. “Набуко” от Верди.
Убеден съм, че съвпадението не е случайно.
В София режисурата бе на прословут режисьор, който дълги години поставяше оперни спектакли на “Царевец”. Вече не поставя.
В София спектакълът бе в самия център на града, пред храм-паметника “Ал. Невски”. С италиански, израелски и грузински оперни звезди, освен българските.
Във Велико Търново спектакълът беше съвместно дело на Бургаската и Старозагорската опера. Както винаги, беше на хълма “Царевец”.
В София отчетоха огромен успех — присъствали около 1000 зрители. Според пресата. Според очевидци — не повече от 800.
Във Велико Търново продадените билети са над 1200. Присъстващите — повече от 1300.
Изкуството не е математика, операта още по-малко.
Но все пак, ако допуснем, че някой е искал да натрие носа на някого и ако използваме най-елементарна аритметика, а не математика, става ясно, че натриващият носове е претърпял унизително поражение — представил се е 32 ПЪТИ ПО-ЗЛЕ от този, на когото е искал да покаже колко е незаменим.
Ама стига за “Набуко”. Писа се достатъчно за спектакъла. Търновският беше чудесен.
Седмица след “Набуко” имахме възможност да гледаме “Аида”. Отново на невероятната естествена сцена на Царевец. Спектакъл на Русенската опера, с една голяма звезда (Калуди Калудов) и интересен гост — сопраното Андрея Хьоркенс (Аида). Както често става, голямата звезда само на моменти показа на какво се дължи съответната й голяма слава (Sorry, Калуди). За сметка на това изгряха много други звезди, начело с блестящата Хьоркенс. На звездно ниво се представиха почти всички в главните роли, а особено отличие заслужава хорът — убедително присъствие, темброво богатство, уникално единство. Оркестърът също беше забележителен. Драматизъм, сила, изразителност, абсолютна точност. Сценография, костюми… само суперлативи.
Прекрасен спектакъл.
Какво повече може да иска един зрител?
Може. Ето какво. (Сега ще хвърля няколко камъка, ама то е за добро, пък и част от тях са и в моята градина.) Да започнем с битовизмите СЕГА.
Като цяло, удоволствието от спектакъла се дължеше изцяло на артистите. Всичко останало пречеше на насладата от изпълнението, но все пак не успя да помрачи вечерта.
Знам, че изисква доста средства да се построят дървени скари с наклон, които да се разглобяват и прибират след края на сезона. Но според мен от там трябва да се започне. Това ще помогне човек да се почуства в оперна зала под звездите, а не на поляната под звездите. И ще му спести болките във врата, който е опъвал три часа в опит да види нещо на сцената над главите на седящите пред него.
Които най-вероятно са дошли от друг сектор, но разправиите с тях нямат смисъл, освен ако не са ви хоби. Защото няма разпоредители, няма и места на столовете.
На които не мисля, че е голям проблем да се залепи по едно етикетче. Може да го направи човекът, който е вързал един за друг столовете с едни абсурдни пластмасови “свински опашки”.
Не е лошо също така да не се продава алкохол. Той едва ли допринася много за качеството на спектакъла, но допринася много настроението на зрителите да започне да избива в неочаквани посоки. Като например на английските младежи зад мен, които очевидно за пръв път бяха на опера и очевидно си мислеха, че основната цел на мероприятието е да се изпие колкото може повече вино. След третата или четвъртата бутилка вече погледите и шъткането не помагаха, та се наложиха по-твърди мерки, за да могат останалите да гледат. Разпоредители и охрана не се виждаха, както май споменах.
Споменах и за опъването на врата, което обаче не може да ви помогне, за да видите екрана със субтитрите. Защото някой го е поставил в оркестрината. Навярно е решил, че субтитрите са секретна информация и никой от присъстващите не трябва да я види.
Всъщност наистина има спорове дали да има или не, но споровете са в Метрополитен опера в Ню Йорк, например, където има монитори на гърба на всяка седалка. Да не отиваме толкова далеч, достатъчно беше този екран да е някъде нависоко, има предостатъчно подходящи места за това. А ако постановчикът се сърди, би могло да се прожектират с лазерна система в небето. Не е толкова скъпо, а ефектът е вълшебен и в този случай би допринесъл за цялостната атмосфера.
Хайде, ако това е голям проблем, можеше като в други години някой актьор да чете между действията от “Книга за операта”. И това помага, винаги има хора, които не познават сюжета. Или поне да имаше програмки… Да бяха се обадили, щяхме да им напечатаме безплатно.
И нещо наистина важно — озвучаването. Не знам дали това беше озвучаване на Русенската опера, но се нуждаеха от поне четири пъти по-мощно, което да не внася изкривявания. Нуждаят се и от качествени микрофони, тези просто не поемаха пиковете и на места, особено в кулминациите, се получаваха комични (или трагични) ефекти.
Но, както вече казах, нищо от това не бе достатъчно силно, за да помрачи впечатлението от великолепния спектакъл. Благодарности на всички, които участваха и които помогнаха за осъществяването му.
И накрая, не мога да не отбележа, че след двайсетгодишно доминиране на един и същ режисьор, нещата на Царевец изглеждат съвсем други, има нов, свеж полъх, разнообразието на идеи въодушевява.
Съжалявам, г-н Карталов. Моето мнение едва ли ви интересува, но то е такова. Вие си оставате голяма звезда, но моля, останете си такава далече от Царевец.
И, моите искрени уважения, но ще добавя още нещо: не се опитвайте друг път да ни натривате носа. Царевец е доста отдавна тук и тук ще си остане. Сигурен съм, че ме разбирате…
Последни коментари