Южнославянските езици между националната индивидуалност и славянската взаимност в съчиненията на Антон Безеншек (1854-1915)

Книгата е посветена на неизследвания интер­лингвистичен проект на словенския филолог, публицист, преводач и стенограф Антон Безен­шек. В нея са представени идеите му за създаване на общо южнославянско писмо на основата на стенографията. Също така са проучени езиковите параметри на разностранната му дейност за културното сближаване на южнославянските народи. В този контекст са анализирани научно­попу­ляр­ните съчинения, художествените пре­води и оригиналните лингводидактични идеи на автора.
Въвеждането на Безеншековия лингвокул­турен проект в историята на славянската интерлингвистика от края на ХІХ и началото на ХХ в. дава възможност да се проблематизира същинската роля на общоюжнославянските културни направления като стандартологичен фактор при изграждането на националните книжовни езици на южните славяни.