Издава УИ "Св. св. Кирил и Методий"
Основната мисия, с която се ангажира тази книга, е да ситуира избрана топика на националната идентичност, вървейки по хроникалния път на полската литература от Средновековието до Модерните времена. Осъществен е опит за лична експедиция до традиционни острови на полското литературно самоопределение, за да бъде разкрита още една фаза от неизчерпаната им изследователска атрактивност.
Силно влияние върху полската идейно-образна видимост оказват религиозно-митичните кодове, изразяващи както уникалната историческа трагика на полската съдба, така и нейното противостояние – елитарния дух на една нация, религиозно-центрична, убедена в правото си на висока европейска позиция. От тази позиция тя води активен диалог с Другите посредством Културата, която за поляка се превръща в Свещено пътуване, създаващо световни емигрантски центрове и витални траектории. Полската литература е дълбоко дуалистична, интровертна и вътрешно полемична, варира между идилията и драмата, следва възвишени пориви и скептични отрицания, изразени в гротесково-иронична игра със себе си. Нейна опора са сакралните точки на националното самоопределение.
Книгата анализира исторически маркирани литературни ситуации, които пораждат сюжетите на пътуването като опит на една от славянските литератури да преброди себе си и света с помощта на митопоетичното огледало. Пътуването се реализира като околосветски пробег и цивилизационен диалог, като лъч на Пилигримството до вечните Свети земи, като веща комуникация между Тук и Отвъд, но същевременно маркира литературни преходи и носи националните белези на литературната авторефлексия. Може да се каже, че пътническият стереотип на поляка е литературопораждаща ситуация.
Върху полския хоризонт на видимост се простира образът на Полша като митично тяло – нейният живот е ритуализиран от Религията и Историята. Извеждането на това тяло (видяно в ключовите фигури на крале и светци) тръгва от глъбината на средновековната връзка История – Литература. Но гледната точка към него е ретроспективна, връща се назад през романтичният хоризонт, в който орфическата саможертва на Полша е най-прозрачна.
Религиозната автосакрализация на полската видимост се утвърждава по времето на Барока, когато полякът твори теоцентрично небе, под което води своите верски войни. Той иконизира светилата и чете Божия промисъл в кометите. В този период утвърждава своята Богородична кауза.
Обхождането на световното цивилизационно пространство в периодите на романтизма и позитивизма търси идеи за човешко безсмъртие и мистериални посвещения.
Дуалистичният хоризонт на полското самоопределение се модернизира във времената на “Млада Полша” – Луцифер и Св. Франциск са ключови фигури, изразяващи модерната преоценка на религиозно-философския опит на поляка, варираща между бунта, катарзиса и благодатта.
Настоящата интерпретация не може да избяга от българската си рецептивност. Тя следва началния български интерес към полските романтични мотиви и модерната им парафраза, но също така се стреми да издири още свят заради собствения си полет в едно полско небе.
Жанр | Литературознание / Езикознание |
Размер | 14,5 х 20 cm |
Страници | 224 страници |
Подвързия | Мека подвързия |
Език | Български |