„Журналистически езици на Възраждането“ изследва мястото и облика на българо-френските издания във възрожденската ни култура. В процеса на развитието си възрожденската преса следва европейските модели в налагането на вестника като културна форма. В многоетническите империи от XIX в. е разпространено използването на два (или повече) езика в журналистическото общуване. Така се осъществява диалог вътре в националните общности, а и с чуждата аудитория, защото френският е език на европейската дипломация. Наблюденията над този специфичен дял от българската периодика открояват идеологическите основания на превеждането. Дефинира се понятието журналистически превод като специфична културна стратегия в търсене на езиците на българската публичност и идентичност.
Жанр | Литературознание / Езикознание |
Размер | 14,5 х 20 cm |
Страници | 222 страници |
Подвързия | Мека подвързия |
Език | Български |