Почеркът на пътя

“Почеркът на пътя” се насочва към спецификата на отношенията ХІХ век–пътуването–писането. Тук се проследява потенциалът на пътешествието да пора­ж­да текс­тове с различна мисия, приложимост и жанрова природа, но винаги да оста­ва свързано с търсенето на идентичностите на пътуващия човек при срещите с не­по­з­натото. Това е изследване на пътя като процесуал­ност и цивилизационен мо­дел, на пътуването като пред­извикателство и като сюжет, на пътеописанието ка­то идеология и изкушение.

Светът на Ориента, европейските градове, “до Чи­ка­го и назад”, “българските места”, Далечният изток очертават разнообразието от посоки, които вдъхновяват пътуващия и се полагат върху географската карта на све­та в последните десетилетия на ХІХ в. Следите на пътя минават през текстове на А. Буе, Ж. Бланки, В. Гри­го­ро­вич, Н. Геров, Ст. Панаретов, П. Р. Славейков, Л. Каравелов, Ив. Богоров, К. Фотинов, Й. Груев, Ал. Константинов, Й. Йовков, проф. Ив. Шишманов. Много от тези следи сглобяват атласа на бъл­гар­ското пътуване в пространството и в словото.