Пространството в литературата

Художественото пространство предлага терен за изучаване на вселената, като ѝ придава форма. Пространството не е нещо, а начин на виждане на нещата. То играе ролята на екран, върху който се проектират различните представи и, чрез симултанността на общия поглед, позволява да видим света като единство. Така пространствеността става неотменим инструмент на разбирането, територия на познанието, път към смисъла.

До каква степен местата и нещата са свързани, говори логиката на паметта ни, която неотлъчно ги сдвоява и често изисква да се върнем на мястото, където ни e хрумнала дадена мисъл, за да я разбудим от забравата. Книгата представлява едно пътуване в топиката и топографията на културата.

Някъде зад пространствените образи и фигури, обаче, се крие механизмът, по който функционира съзнанието и който им отрежда толкова значимо място в начина на мислене. Ето защо, във фокуса на вниманието влиза не само пространственият свят, който ни заобикаля, но и склонността да превръщаме в пространство онова, което самò по себе си няма пространствена структура: интимността, абстракциите, невидимите за погледа рационални и емоционални движения на психиката.