След края на класиката

След края на класиката има за свой обект две гранични повести: “Двойник” на Ф.  Достоевски и “Еги­петска марка” на Осип Манделщам.
Повестта “Египетска марка” е уникална с компози­ци­я­та, пер­сонажите, с начина, по който ин­терпретира идеята си за социалния хаос във времето на ради­кал­ни про­мени в Русия. В нея откри­ваме една отворена компо­зиция, която поз­во­лява текстът да набавя своите зна­­чения от широко поле кон­тек­сти. Един от тях е “Двой­ник” на Ф.  Дос­тоевски. Двете творби са свър­зани от общата те­ма за Града. Но Петербург не е единствената меж­ду­текстова връзка. Лабиринтът, социалният хаос, малкият човек са другите общи топоси между тях. И ако Достоевски превръща града в повод да изобрази своя нищожен герой, то Манделщам центрира цялата повествователна енер­гия само към пространството. То ще бъде мета­ге­роят на новата проза.