Моделиращите функции на хронотопа в романите на Ивайло Петров

Моделиращите функции на хронотопа в романите на Ивайло Петров е първата книга на Ил. Димитрова – млад литературовед с трайни интереси към функционирането на времето и пространството в литературата и киното. Залагайки на тезата, че категорията не само предопределя динамичния стереотип на творбата, но е и в ролята на моделираща система, свързана със спецификата на авторовата поетика и колективния опит, изследователката ни помага да проникнем в текста Ивайло Петров по нетрадиционен начин. Докосваме се до сакралните владения на словото и интимния свят на писателя. Преброждайки лабиринтите на реалното и фикционалното време, Ил. Димитрова ни прави свидетели на процесите, протичащи в художествената структура на текста. Благодарение на категорията навлизаме в подземията на жанра, народопсихологията, героя, повествованието; в химеричните полета на фантастичното, въображаемото и илюзорното... Ил. Димитрова залага на работата с текста, на детайлното вглеждане в конкретни топоси – селото, града, но и в макропространството Добруджа. Интересува се от ролята на ретроспекцията, ритуалното време, знаците на природното (сезонно) живеене, както и от пейзажа, колективните и личните територии на духа, като умело декодира сложната плетеница от исторически и социокултурни реалии и връзки в контекста на темпоралната динамика и статичност. Книгата „картографира” произведенията на Ив. Петров на базата на вътрешноединяващите движения и пулсации. В това число и на междутекстовото общуване, автоцитата, художествената повторителност, тенденцията към циклизираност и др.