Чест е да представя тези италиански разкази в превод на български с няколко уводни думи, които имат за цел да прозвучат като поздравителна картичка по случай тяхното балканско пътешествие, като знам, че ги поверявам на вещината и ентусиазма на Дария Карапеткова. Това са кратки истории, които носят подписите на много популярни и ценени в Италия автори. Някои, като Микеле Сера, са известни фигури в полето на политическата и нравствената сатира; други като Стефано Бени, Маурицио Маджани и Алесандро Барико са писатели и творци с вече значителен стаж и неизчерпаема самобитност. Споменавам също така Лука Ричи, Антонио Паскале, Елвира Семинара, Валерия Парела, Орнела Ворпси, Габриела Курувила, Донатела Контини, присъстващи в тази антология всеки със своята солова поява. Защото разказът е като солова поява в мащабния спектакъл на художествената литература. Кратък и мълниеносен гастрол, силно актуален и ярко характерен, който трябва да остави следа във възможно най-малкото пространство, на площ от броени страници, и от първия миг да е запомнящ се. Включително и заради тази своя така концентрирана и събрана същност, в трезвата си и необходима мяра, в сходството си с мига на фона на протичащия времеви континуум разказът винаги е предизвикателство, рискуващо да бъде печелившо или губещо, лишено от предпазната мрежа на обширната и солидна уютна канава на романа.

Из "Разказът е леко огнестрелно оръжие", предговор от проф. Марино Бионди

No results