The Old Cactuses (Старите кактуси)

"Кактус (лат. cactus) –
многогодишно тропическо растение
с хубави цветове, месесто стъбло и
бодли по него, плодовете на някои
видове се ядат".
(Речник на чуждите думи)

Допълнения на автора:

*) Плодовете на кактусите, които се ядат
наричат кермус или диви смокини.
*) Присаждане на кактуси: първо ги оставят
да изсъхнат. Сетне възкръсват отново за живот.
*) Старите кактуси са жилаво творение Господне
и не се дават лесно.
*) Без да са известени, мнозинството българи са същи кактуси.

Из интервю с автора

Изборът на героите? Всички са бежанци като родителите ми, като приятелите ми навън – бретонци (но не французи!) или уелсци – не англичани! С тях заселих книгата. И "бедната ми милионерка" Бриони Прайс е уелска, но от Аржентина...
Всичко беше хем истинско, хем... позволи да разгърна теория-мечта за страната ни.
Друго? Да пожелая на читателите да предприемат туй "пътуване през два иначе несъвместими свята, пресекли се по невъзможен и романтичен начин в една усмивка" (израз на критика ми от "Буквите" Боян Паничаров).
• Роден съм в София, но открих град, дето не е за хора. Та се смотах из планински сокаци (нещо като "вътрешен емигрант"). И понеже бях заобиколен от гадини всякакви – писах за тях. И за селските ни чешити. Така с усмивка се измъти "Нинджи и неговата глутница".
Да знаете, подобно на наполеоновите войници, доста инженери носят в раницата си... не, не маршалски жезъл, а писалка!
И видят ли свободно време...
• За пръв път ми се отвори пролука в Рабатското инженерно училище – между '83 и '87-ма. Имах по дванайсет часа седмично, та заседнах над хартията. Повестта ми "Да бъдеш и да не бъдеш" беше толкоз апокрифна, че едва напоследък си припомних за нея. За съжаление пак ми изглежда актуална.
• За добро или зло френската фирма, в която работех – пак в Мароко – фалира и ето че отново имах всичкото време на света. В Casa Bella. Тази дупка-полухотел е описана в "Старите кактуси" и е позната на всички закъсали сънародници.
Естествено е, след като над осемнайсет години живях извън страната, да ме интересува контактът на нашия доскоро капсулиран свят с богатия, високотехнологичен на западното общество.
Имах смущаващото усещане, че следваме сляпо всичко най-лошо, без да притежаваме коректива на едно демократично общество достигнало зрялост.