Paradoxes of Unnameable

Сборник с трудове на проф. Клео Протохристова, издание на Филологическия факултет на Пловдивския университет
„Паисий Хилендарски“

Редактори:
Иван Русков
Младен Влашки
Светла Черпокова

....културната система, конструирана от Клео Протохристова чрез слово и междучовешки връзки мощно се оглежда в духа на Перикловия век въпреки „постгутенберговия“ информационен шум. И тъкмо в този смисъл сме се стремили книгата „Парадокси на неназовимото“ да е израз на „съвременното културно състояние“, „чието най-съществено своеобразие е в конкурентното съжителство в него на редове от ценности, които са не само противопоставени, но и вплетени в парадоксална интерактивност“. В нея, надяваме се, е пренесено напрежението на днешните метафизични отношения между словото и визуалността, които се осъществява(т) „в едновременното противопоставяне и взаимодействие между цяла редица изоморфни двойки: образованост и осведоменост, систематична памет и интелектуална пъргавина, дисциплина и импровизация, логика и игра, задълбоченост и повърхностност, систематичност и фрагментарност, целеположеност и самодостатъчност“. И тъкмо в същия този смисъл сме се опитали книгата „Парадокси на неназовимото“ да не е израз нито на „съвременната консервативно филологическа нагласа“, нито на „противоположната й, активно деструктивна спрямо традицията, перспектива.“ В тези наши опити за оглеждане в конструираната от Клео Протохристова система читателят ще открие и „несъвършени(те) изречения“, и „огледалото“, в което си дават среща „смътното“ и „ясното“; изкушаваме се да мислим, че ще долови и „благозвучието на дисонанса“.
И съвсем накрая – искаме да благодарим на Клео Протохристова, която ни научи „колко изгубена кауза е да се поставят бариери пред литературоведските измислици…, колко невалиден е аргументът на срама“ и колко „в тази безнадеждна ситуация на сякаш напълно разпадащи се критерии (може) да ни ръководи чувството за собствената ценност на света, който градим, измисляйки.“ Да Ј благодарим, че открои за нашите занимания критерия за споделимост, критерий, който и самата тя въплъщава. Критерий, който удържа не само литературоведския ни свят. Критерий, който снема екзистенциалния страх от неназовимостта и я прави човешки поносима.

Из "Думи на редакторите"

Съдържание

Част І. Прочити

Наблюдения върху интерпретацията на времето в поезията на Ботев
Литературните реминисценции и цитати в поезията на Гео Милев
Формоизграждащи принципи в разказа „Шибил“
Над предела на епохите
Към теорията на пародийното
Да чуеш звука от пляскането с една ръка
Историята на литературата и заглавието на художествената творба
За междутекстовия анализ и историческата поетика
Интерпретация и титрология
Огледалото на средновековието (Проблеми на катоптричната метафора в средновековната литература)
Смисловите бездни на отразеното време
Библейската традиция и метадискурсивното битие на огледалната метафора
Можеш ли да видиш сънищата си през очила?
Яворов – визуалните измерения на патоса
„Отново намереното време“ или за ултимативността на прозаиката
Из „периодизационни и таксономични ориентири“
Носталгиите на xx век
„Лирико-философската повест“ на Атанас Далчев и нейните феноменологични измерения
Национални особености в различните просвещенски култури
За Байрон и неговия „Манфред“
Тревожната ведрина на познанието
Безразсъдството да говориш за Радичков
Литературни идеи и образи за пътя и пътуването
Фигурата на бръснаря – движения в парадигмата (Културноисторически триптих)
Поезия и музика
Литературна история и литературни години
Визуални емблеми и литературни години (От две хубави очи към очите ми хубави… очилата ми маркови)
В огледалото... ясно
Парадокси и загадки на огледалото
Огледалото и смяната на парадигмите
Книгата и огледалото (Фрагменти от историческата съдба на едно парадигматично съозначаване)
Огледалото и лабиринтът
Огледалата на Япония
Нарцис и Ехо, или метаморфозите на епистемата
Митът за Одисей и утопията на завръщането
Просвещенската „носология“ – смях и подривност
Инициационната творба като литературен сюжет: романът на Майкъл Кънингам „Часовете“
Романът на Кундера „Безсмъртие“ и изместването на постмодерната парадигма
Часовниците в света на Гогол
Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“
Българският „Едип цар“

Библиография на Клео Протохристова

Част ІІ. Дисонанси

Думи на редакторите