В-к „Утро“, бр. 8163/03–11-2017

Мла­ден ЛЮБЕНОВ

Смет­на­та­та за недос­той­на за наг­ра­да­та „Кане­ти“ кни­га на Иван Стан­ков „Ули­ци и кораби.Gm“ бе отли­че­на само два дни след гла­су­ва­не­то в Русе със спе­ци­ал­на­та наг­ра­да на фон­да­ция „Кому­ни­тас“ — изда­тел на вес­т­ник „Кул­ту­ра“ и на сай­та Култура.бг, чии­то отли­чия са сред най-висо­ки­те приз­на­ния в бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра.
Ето част от моти­ви­те за връч­ва­не­то на при­за на Иван Стан­ков: „изя­щес­т­во­то на него­ва­та про­за, коя­то, пото­пе­на в река­та на вре­ме­то, отва­ря про­зор­ци, показ­вай­ки, че те са най-доб­ро­то мяс­то за живе­е­не“.

Проф.Иван Стан­ков гово­ри след полу­ча­ва­не­то на спе­ци­ал­на­та наг­ра­да на Фон­да­ция „Кому­ни­тас“ за кни­га­та си „Ули­ци и кораби.Gm“.
Сним­ка: Сте­фан ДЖАМБАЗОВ, Пор­тал Кул­ту­ра

„Ули­ци и кораби.Gm“ е кни­га, пос­ве­те­на на Русе.
Напи­са­на с любов, душа, дъл­бо­чи­на и майс­тор­с­т­во, с кое­то би се гор­дя­ла вся­ка наци­о­нал­на лите­ра­ту­ра. Това е и кни­га-пода­рък от про­фе­со­ра във Вели­ко­тър­нов­с­кия уни­вер­си­тет и един от най-про­ник­но­ве­ни­те бъл­гар­с­ки лите­ра­ту­ро­ве­ди към гра­да, в кой­то е израс­нал и в кой­то е вди­шал пър­ви­те глът­ки от бъде­ща­та си сво­бо­да на духа, обич към све­та и хора­та и енцик­ло­пе­дич­на еру­ди­ция.
„Ули­ци и кораби.Gm“ е и кни­га, коя­то в най-пъл­на мяра отго­ва­ря на духа на кон­кур­са за наг­ра­да­та „Кане­ти“ от таз­го­диш­ни­те кан­ди­да­ти. Но загу­би с 4:3 гла­са от „Чам­ко­рия“ на Милен Рус­ков. Да, „Чам­ко­рия“ е роман, под кой­то мно­го писа­те­ли биха меч­та­ли да се под­пи­шат, но е далеч от било­то на „Въз­ви­ше­ние“, донес­ло на Рус­ков голя­ма сла­ва и пър­ва­та му наг­ра­да „Кане­ти“.
Че дву­том­ни­кът има трес­ки за дяла­не, веро­ят­но мис­ли и сами­ят му автор, кой­то вече пуб­лич­но зая­ви наме­ре­ни­е­то си да го пре­ра­бо­ти и сък­ра­ти.
Но въп­ро­сът не е нито в Милен Рус­ков, кой­то е чуде­сен писа­тел, нито в „Чам­ко­рия“, за коя­то чита­те­ли се редят на опаш­ка, а в жури­то на кон­кур­са „Кане­ти“ и кри­те­ри­и­те, по кои­то то оце­ня­ва.
Наред с без­с­пор­ни­те авто­ри­те­ти в него има­ше поне два­ма души, чия­то ком­пе­тен­т­ност не дос­ти­га за оце­ня­ва­не на авто­ри от вели­чи­на­та на Иван Стан­ков, Вале­ри Сте­фа­нов, Милен Рус­ков, Здрав­ка Евти­мо­ва… да не изб­ро­я­ва­ме всич­ки учас­т­ни­ци. Тази ком­пе­тен­т­ност не се при­до­би­ва с успех на избо­ри или с адми­нис­т­ра­тив­ни уме­ния. Сла­га­ме на едно­то блю­до на вез­на­та проф. Миле­на Киро­ва, а на дру­го­то пред­с­та­ви­те­ля на общин­с­ка­та коми­сия по кул­ту­ра Явор Цанев и виж­да­ме кой къде е.
Нищо лич­но.
Та така. В Русе беше пред­по­че­те­на не тол­ко­ва „Чам­ко­рия“ пред „Ули­ци и кораби.Gm“, кол­ко­то по-извес­т­ни­ят Милен Рус­ков пред мно­го висо­ко цене­ния от чита­те­ли­те си, лите­ра­тур­ни­те и кул­тур­ни сре­ди в стра­на­та, но по-мал­ко поз­нат за широ­ка­та пуб­ли­ка Иван Стан­ков.
Спе­че­ли дос­тъп­ност­та пред дъл­бо­чи­на­та.
Спе­че­ли мода­та пред лите­ра­ту­ра­та.
Спе­че­ли конюн­к­ту­ра­та.
Това вече няма как да се поп­ра­ви. Важ­но­то е пове­че да не се допус­ка, за да не се прев­ръ­ща наг­ра­да­та „Кане­ти“ във вто­ро­раз­ре­ден приз, а да се утвър­ди като наци­о­нал­на инс­ти­ту­ция.
И нак­рая едно необ­хо­ди­мо пояс­не­ние, за да не бъде ома­ло­ва­же­но това мне­ние с пос­та­вя­не­то му под нашу­ме­лия напос­ле­дък зна­ме­на­тел на шуро­ба­джа­на­щи­на­та. Бли­зост­та ми с Иван Стан­ков не е тай­на, но не тя е при­чи­на за пуб­лич­на­та ми реак­ция. Пре­ди две годи­ни Иван Стан­ков също бе сред фина­лис­ти­те за наг­ра­да­та „Кане­ти“. Тога­ва спе­че­ли Хрис­то Карас­то­я­нов и реше­ни­е­то бе при­е­то с ува­же­ние — без оспор­ва­не, коле­ба­ния и обяс­не­ния. Сега слу­ча­ят е съв­сем друг и изпол­з­вам въз­мож­ност­та да кажа, че нещо с дре­хи­те на царя (ако така въз­п­ри­е­ма­ме жури­то, кри­те­ри­и­те и ком­пе­тен­т­ност­та му) не е съв­сем наред.