Сим­по­зи­у­мът – бук­вал­но „да пием заед­но” – е бил цен­тър в живо­та на Древ­на Ати­на. Редо­вен гост на сим­по­зи­у­ми­те бил и сами­ят Сок­рат. Сер­ви­ра­ла се и хра­на, но не това било важ­но­то. Глав­на­та атрак­ция били забав­ле­ни­я­та, кои­то включ­ва­ли всич­ко: „от при­ят­ни раз­го­во­ри и инте­лек­ту­ал­ни ребу­си до музи­ка, тан­цу­ва­щи моми­че­та и дру­ги подоб­ни гъде­ли” – отбе­ляз­ва исто­ри­кът Робер Фла­се­лие. Нито един сим­по­зи­ум не мина­вал без вино, и то мно­го вино. Гър­ци­те има­ли някол­ко стран­ни идеи за алко­хо­ла, как­то впро­чем и за мно­го дру­ги неща. Арис­то­тел вяр­вал, че ако пре­ка­лиш с вино­то, падаш по лице, а ако пре­ка­лиш с бира­та – по гръб. Освен това, по неяс­ни при­чи­ни, гър­ци­те вина­ги раз­реж­да­ли вино­то си – 5 час­ти вода на 2 час­ти вино, сме­се­ни в огром­на купа, наре­че­на кра­тер.
Кое­то ни води до едно въз­мож­но обяс­не­ние на атин­с­кия гений – пие­не­то. Иде­я­та не е чак тол­ко­ва абсур­д­на, кол­ко­то изг­леж­да. Алко­хо­лът и кре­а­тив­ност­та били свър­за­ни в общес­т­ве­но­то въоб­ра­же­ние, как­то и във въоб­ра­же­ни­е­то на пие­щи­те писа­те­ли и худож­ни­ци през поч­ти всич­ки веко­ве, чак до древ­ност­та. Уилям Фок­нър каз­ва, че не е бил в със­то­я­ние да се изп­ра­ви сре­щу белия лист без помощ­та на бутил­ка „Джак Дани­елс”. Мно­го худож­ни­ци, от Ван Гог до Джек­сън Полак, са оби­ча­ли да обръ­щат по чаш­ка-две, та и пет по вре­ме на рабо­та. Уин­с­тън Чър­чил твър­ди, че не би могъл да напи­ше пет­том­ни­те си мемо­а­ри „Све­тов­на­та кри­за”, без сво­я­та муза – уис­ки­то. Меж­ду дру­го­то, някои нари­чат тази зад­виж­ва­на от алко­хо­ла про­дук­тив­ност „генът на Чър­чил”. Няма науч­ни дока­за­тел­с­т­ва, че такъв ген същес­т­ву­ва, но изс­ле­до­ва­те­ли­те са отк­ри­ли едно гене­тич­но изме­не­ние, наре­че­но „G-вари­ант”, при нали­чи­е­то на кое­то алко­хо­лът дейс­т­ва като опи­ат (нап­ри­мер като мор­фин) на някои хора. Тео­ре­тич­но (под­чер­та­вам, само на тео­рия), тази гене­тич­на ано­ма­лия сти­му­ли­ра твор­чес­ко­то мис­ле­не при някои инди­ви­ди, но не при всич­ки. Как­то Марк Твен каз­ва: „Мои­те поро­ци ме пред­паз­ват, но вас биха ви уби­ли!”

Сигур­но си мис­ли­те, че има купи­ща изс­лед­ва­ния за връз­ка­та меж­ду алко­хо­ла и гени­ал­ност­та, като се има пред­вид инте­ре­са към тема­та и нали­чи­е­то на дос­та­тъч­но доб­ро­вол­ци, за моя изне­на­да оба­че наме­рих изне­над­ва­що мал­ко емпи­рич­ни про­уч­ва­ния. Все пак, някол­ко храб­ри уче­ни са се жер­т­ва­ли да се нат­ряс­кат в лабо­ра­тор­ни усло­вия.
Твор­чес­ки­ят про­цес има чети­ри ета­па [1]. Алко­хо­лът вли­яе на все­ки от тях по раз­ли­чен начин. Изс­лед­ва­не на швед­с­кия пси­хо­лог Тор­с­тен Нор­лан­дер уста­но­ви­ло, че кон­су­ма­ци­я­та на алко­хол под­по­ма­га инку­ба­ци­я­та, но за смет­ка на това пре­чи в ета­па на вери­фи­ка­ция. С дру­ги думи, в мозъ­ка ви може да има блес­тя­щи идеи, но вие да не сте в със­то­я­ние да оце­ни­те стой­ност­та им.

В едно дру­го изс­лед­ва­не уче­ни­те от уни­вер­си­те­та на Или­нойс дали на 20 доб­ро­вол­ци да пият вод­ка с боро­вин­ков сок до момен­та, в кой­то алко­хо­лът в кръв­та им дос­тиг­нал 0,75 про­ми­ла, тоест точ­но под зако­но­ва­та заб­ра­на на шофи­ра­не [2]. На тези 20 под­пий­на­ли доб­ро­вол­ци, как­то и на 20 напъл­но трез­ви учас­т­ни­ци в екс­пе­ри­мен­та, бил даден тест, кой­то измер­ва дивер­ген­т­но­то мис­ле­не, кое­то е аспект на кре­а­тив­ност­та.
Резул­та­ти­те, кои­то били пуб­ли­ку­ва­ни в спи­са­ние „Consciousness and Cognition“, ще ви нака­рат да посег­не­те към бутил­ка­та. На трез­ви­те учас­т­ни­ци им били нуж­ни сред­но по 15,4 секун­ди на въп­рос, дока­то пие­щи­те вод­ка се спра­ви­ли само за 11,5 секун­ди. По-къс­но (пред­по­ла­га се, след като изт­рез­не­ли), уче­ни­те раз­пи­та­ли учас­т­ни­ци­те как са под­хо­ди­ли към зада­чи­те. Тези с вод­ка­та опи­са­ли под­хо­да си като „инту­и­ти­вен”, а трез­ви­те – като „ана­ли­ти­чен”. Това изс­лед­ва­не ни дава пър­во­то емпи­рич­но дока­за­тел­с­т­во за нещо, кое­то отдав­на подо­зи­ра­ме – алко­хо­лът нама­ля­ва зад­ръж­ки­те и, поне при някои хора, отва­ря кана­ли на твор­чес­ка­та мисъл, кои­то ина­че са зат­во­ре­ни.

[1] Ета­пи­те на твор­чес­кия про­цес са:
Под­го­тов­ка – напъл­но съз­на­те­лен про­цес, включ­ващ пла­ни­ра­не, про­уч­ва­не и със­ре­до­то­ча­ва­не вър­ху казу­са и изс­лед­ва­не на аспек­ти­те му. Опит­ва­ме се чрез аку­му­ли­ра­не на инте­лек­ту­ал­ни ресур­си да гене­ри­ра­ме нова идея;
Инку­ба­ция – пери­од на несъз­на­тел­на обра­бот­ка на съб­ра­на­та инфор­ма­ция. Съз­да­ват се връз­ки меж­ду нова­та инфор­ма­ция, при­до­би­та при пър­вия етап и вече същес­т­ву­ва­ща­та в памет­та.  За да се про­во­ки­ра про­цес на инку­ба­ция, тряб­ва да се отда­дем на почив­ка или да се със­ре­до­то­чим вър­ху дей­ност, коя­то е раз­лич­на от кон­к­рет­ния проб­лем.
Илю­ми­на­ция – вне­за­пен проб­ля­сък, кой­то не може да се пре­диз­ви­ка съз­на­тел­но. Пре­жи­вя­ва­ме „Аха” момент и реше­ни­е­то се поя­вя­ва извед­нъж. Раж­да се иде­я­та, плод на несъз­на­тел­на­та пре­ра­бот­ка и тър­се­не на асо­ци­а­ции и ком­би­на­ции.
Вери­фи­ка­ция ­– про­вер­ка на стой­ност­та и валид­ност­та на гене­ри­ра­на­та идея и съв­мес­ти­мост­та й с реал­ност­та. Вери­фи­ка­ци­я­та цели пре­о­до­ля­ва­не­то на труд­нос­ти­те, кои­то се сре­щат при осъ­щес­т­вя­ва­не на иде­я­та.

[2] В САЩ.