След Преславския номоканон у дома си се „завърна“ и Неделникът на българските патриарси и архиепископи. Неговите текстове са без дати и имена и в монографията за пръв път са разпознати поученията на патриарсите на Велики Преслав (св. Йоан Екзарх, Дамян, св. Йоан Екзарх Нови, св. Григорий Мизийски) и на Средец, на архиепископите на Дръстър (Георги, Сергий и св. Климент) и на Охрид (Теофилакт и Йоан Комнин), а също и на цар Симеон и на св. цар Петър.

Историческото битие на Неделника свидетелства, че през Х–ХІІ в. българи, руси и сърби са „едно стадо с един пастир" (главата на Българската църква), което е важно основание за преразглеждането на Покръстването на Рус от Византия – в монографията е доказано, че то е извършено от България през 987 г.

Следващият четвърти том от поредицата „Славянската православна цивилизация“ е посветен на Великата църква на Царевград Търнов.