Разкази от кухнята

Учебно помагало по руска литература на ХІХ и ХХ век (и по всякакви други науки)

P.S. на героинята Нели до драгия читател:

Ако за пръв път попадам в ръцете ти, не знаеш коя съм и защо ти додявам с моите кулинарнотворчески изстъпления и още се чудиш дали да дадеш някой лев за тях, вместо да пиеш някоя и друга бира с някое и друго кебапче, ходи духай супата - явно настиваш от разлистването на страници, а пий после и една студена вода, тя поне е без пари!
Ако обаче аз, героинята Нели, вече съм за теб прочетена книга, но не си наясно нещо повече или по-малко съм от това, надявам се да не съм нито корав залък за твоята уста, нито вкусна, но престояла гозба.
Вярно – някои от тези гозби са приготвени през 80-те, по същото онова време, когато и представа си нямахме какви горещи води за шоколад възвират в Латинска Америка. Е, ние пък предлагаме гювеч, гювеч, ама славянски! Ти сега знаеш, че за тази женска опашка на кулинарно-езикова вакханалия има бая мераклии, някои от които знаят да пишат, но не знаят от коя страна се хваща лъжицата. Попаднах тук по погрешка, нали съм си малко проста, искаше ми се и на мен да се почувствам жена, без да ставам феминистка, но ми е някак твърде гъч, нищо че си имам и големи цици, големи, ама са си моите! Пък и мъжете уж искат жените
да са боси, бременни и до печката, е, и аз съм боса и до печката, но бременна само с идеи, също като някои мъже, дето снимат „Кухнята на душата“, само и само да разправят после, че мъжете са по-добри готвачи от жените! Е, тъкмо за нас остават писането и философстването! Тия мисли ми ги втълпи моята създателка и съгражданка МАРИЯНА КОСТОВА (1967), понеже, като не учи вече студентите, рече да ограмоти героинята си. И аз, нали вече съм байджа грамотна, взех да се чудя защо се занимава с такива празни работи като писането на поезия, цяла стихосбирка „О/Т/СТРАНИ“ („Фабер“, 2007) има вече, че и разкази решила да издава, ами не вземе да си защити ДИСЕРТАЦИЯТА за К. ЛЕОНТИЕВ! Дали пък не вярва на хорските приказки, че нищо не разбира от руска литература?! Ти какво мислиш, скъпи ми читателю?