...Какво означава да позволиш на някого, на когото и да е, особено на представител на собствения ти народ, да те ограби по начин, непознат в световната история? Който да те обезличи напълно, да те затъпи до степен на животно и да те направи безразличен не само към собствената ти съдба, а и към съдбата на децата ти, на ония, които ще живеят след теб?
Какво означава да си примирèн с това? Да не надигнеш глас срещу унижаващия те, срещу грабещия те, срещу гаврещия се с теб? И дори да си съгласен с него, дори да си доволен от това, да го поощряваш, за да не го ядосаш, за да не стане по-лошо?
Означава, че у нас съществува един особен робски синдром, за който понякога не си даваме сметка. И докато не си признаем, че е тъкмо така, и докато не си отговорим защо е така, и не анализираме защо е така, нямаме шанс да помръднем и крачка напред, и йота напред, а рискуваме да стане още по-зле, да затънем още по-надълбоко, там, откъдето няма връщане и няма каквато и да е надежда, не толкова за самите нас, колкото за ония, които идват след нас...
Жанр | Белетристика, Публицистика |
Размер | |
Страници | 104 страници |
Подвързия | |
Език | Български |