Изкривени времена

С търпението и упоритостта на археолог, Доков продължава да дълбае с перото си “изкривените времена” и да разкрива натрупаните в тях наноси от материално-социални, политико-икономически и културно-исторически пластове, но това не е неговата крайна цел. От натрупания “при разкопките” материал той замесва глината на своето основно веществено и духовно градиво, от което извайва избраните от него форми с точната вместимост, необходима на съдържанието. Това е неговият строго индивидуален творчески почерк, който го отличава не само като публицист и есеист, но и като писател. Това можене той убедително го показва в “Медената гилотина”. И пак с едно будещо възхищение иронично наклонение, което в зависимост от релефа повишава на места своя градус, но вече вън от рамките на неговото граматическо и геометрично измерение. То става осезаема физическа величина, при която се темперират не само изделията на стъклената и керамичната пластика. Пак игра на стъклени перли, но много по-друга.
Никак не е случайно това, че Ортега-и-Гасет ни напомня, че първоначалното значение на “Муза” е бездействие, безполезен труд, без възнаграждение, “труд без материална изгода, усилия, които посвещаваме на идеалното, на възвишеното”. Убеден съм, че точно тази Муза отново е вдъхновявала автора за написването на книгата му. Защото Петър Доков в началото на своя зрял житейски път започва да се утвърждава като талантлив учен в областта на обществените науки, но “подлага всичко на съмнение”, включително и много от основните постулати в трудовете на непоклатимите авторитети на Учението, подменено с нетърпящата ереси Вяра. И става така, че неговата житейска съдба се превръща в едно от поредните потвърждения на прозрението на един от големите мислители от първата половина на миналия ХХ в., споменатият вече Ортега–и–Гасет, който пише: “От трагедията на науката се ражда изкуството.”