България и българите в италианската географска книжнина

Не мога да не посоча интересната тема, която до голяма степен е непозната на съвременната българска историография. Изборът на Италия и нейната книжнина е много сполучлив. Едва ли има друга европейска литература, и то от тази изключително интересна епоха (ХІV–ХVІ век), която да има подобни фактологически достойнства. И то относно българското минало. Съчиненията, проучени от П. Данова, съдържат много интересни данни за България и българите през Средновековието; сведения, които в своята основна част са непознати или твърде слабо познати на българската научна колегия. И тъкмо това, заедно с умелото проучване на съответните текстове, представлява най-важното достойнство на тази книга.

Отдавна чакахме този труд, който е радостно явление за д-р П. Данова и за всички нас. Налице е едно висококачествено и добре информирано научно изследване. Това е постигнато чрез въвеждането на първо място на голям брой важни и полезни извори и на второ – чрез кодикологичното изследване на онова, което се намира в Архивите на Италия. От всичко изнесено от д-р П. Данова се вижда, че през Ренесанса значително се обогатява информацията за българските земи благодарение на търговската и дипломатическата дейност, на монашеството и мисионерите. Авторката представя данни от културно и историческо естество. Анализът показва високо ниво на академично обработване на тези професионално анализирани материали.

Особено интересни са обобщенията на П. Данова на базата на произведения от средновековната италианска литература. Плодотворността на нейните изследователски усилия виждам във възможността да се открои профилът на европейската самоличност на Балканите, дори и в едно силно идеологизирано общество. Според авторката земите на българите и техните съседи, били те православни, мюсюлмани, еретици и др., са били познати и възприемани като част от Европа както в географски, така и в цивилизационен аспект. Умело разкритите черти на италианската книжнина ни убеждават, че България и българите са част от средновековното и ренесансовото познание. Те неизменно присъстват и в познанието за Европа в периода на Ранното ново време.

Темата може да се отнесе най-общо към т.нар. европейска интелектуална история, която изследва развитието на определени клонове от човешкото познание в хода на историята на Европа. Ренесансът и Хуманизмът карат европееца от разглеждания период да се интересува от географията на заобикалящия го свят […]
П. Данова поставя географските познания на италианците за българите и балканците в практически контекст — напр. във връзка с антикварните интереси на определени личности, или във връзка с опитите за организиране на кръстоносен поход за освобождаване на Константинопол от неверника, или във връзка с практически познания на бъдещите флорентински търговци. Интересни са и отделни детайли, които тя е забелязала в пътеписите — един от жанровете, в които се проявяват италианските познания за България и българите.