The Crisis: Verification of the Moral Resistance

През последните петнадесет години много учени от областта на хуманитарните и обществените науки се опитват теоретично да проследяват и оценяват промените, които настъпват в морала и културата на нашия народ. Същинското богословско етическо осмисляне обаче се оказва една закъсняла рефлексия с благопожелателен характер. Тя може да има различни причини, но основната се свързва с духовното темпо, с което християните не само преживяват промените, но ги и осъзнават. Отсъствието на динамика вероятно оправдава закъснялия отговор на богословската наука, но не бива да бъдем твърде строги, защото дискретното въздържане от дискусия постепенно се преодолява. В този контекст богословската наука се опитва да отговори на следните въпроси: еднозначно ли християните възприемат промените? Какво въздействие те оказват върху тях? Имат ли сили да ги насочат в правилната посока? Заявяването на адекватна позиция е важно, защото тези промени засягат най-вече обществените и религиозните общности, които поддържат традиционен ритъм на съществуване, със свой морал и със самоподхранващи се вътрешни механизми, които трудно се променят.