Shoes For The Paradise

Виждах една уголемена за човешки крак извивка, твърде неясна и разпръсната в колебание. Приличаше на стара крайбрежна диря, преди да я погълне следващата по-голяма вълна. А всъщност означаваше несигурна стъпка. Така колебливо вървят хората, които обичат да размишляват. Те не газят земята, те я галят, защото са погълнати от мига на размисъл, от дуела на тези и антитези, който сами си устройват, докато се усмихват през отсрещния тротоар на бивш колега или набелязват нова скучна цел. Следите им са едва доловими, деликатни, като тях самите. Може да ги следваш, но не и да ги прочетеш. Откривах, че Смисълът на Живота ни е в Стъпките. Най-празни са стъпките по задължение. Следите на влюбените са рисунка на хаоса.

Любовта, само тя може да направи от хаоса Път...