Производството на художествен метал в България през X век.

Откриването на производствените центрове от X в. в околностите на столицата Преслав – при Новосел, Шуменско и Златар, Преславско и Надарево, Търговищко, допринесе за развитието на една нова тема в археологията – темата за производството на художествен метал в ранносредновековна България. Проучванията на комплексите от работилници подпомогнаха изясняването на някои спорни въпроси, свързани с мястото и ролята на голям брой метални предмети от това време, открити при археологически разкопки или дарени на музеите през последните две десетилетия.
Основните характеристики за дефиницията на металообработващ център включват значителна локална концентрация на метални находки и особено леярски пособия – калъпи, тигли, специфичен инструментариум и голям брой незавършени и бракувани изделия. Присъствието на всички тези елементи на мястото на проучените комплекси доказват наличието на интензивна производствена дейност и напълно завършен технологичен цикъл. Производството на ювелирни изделия е реконструирано въз основа на анализа на многобройните находки, постъпили в резултат на продължилите близо две десетилетия археологически проучвания на тези комплекси. До момента находките надминават 2200. Повечето от тях са на метални предмети, сред които преобладават декоративните елементи за колани гарнитури: токи, апликации, коланни краища. Именно тази многобройна и разнообразна група изделия е в основата на настоящата работа. Немалък дял се пада също на регулярно произвежданите и характерни за периода култови предмети: кръстове и медальони; както и на различните видове украси и накити: пръстени, обеци, едностранни и двустранни висящи печати и много други. Намерените на производствените центрове керамика и монети (Лъв VI (866–912), Роман I Лaкапин (920–944), Константин VII и Роман II (945–950), определят дейността на производствените центрове за художествен метал през X в.