Раждането на българския консерватизъм

Твърде незрял, фрагентарен и избирателен в края на ХІХ век, консерватизмът е принуден да отстъпи позициите си в политическия живот на България. Въпреки всички усилия да преодолее неприязненото отношение на егалитарното българско общество, Консервативната партия не успява да стане привлекаателна за по-широки социални слоеве. Независимо дали правляват самостотяелно, дали участват в коялиционни формули или стоят в опозиция, българските консерватори си остават една неразбрана, твръде малка и твърде елитарна политическа сила, която, дори да е знаела как да заговори на популисткия език на българската реалност, не е имала желанието да го направи. Крахът на консервативните идеи е толкова голям че през следващото столетие българската десница ще се откаже от усилията да реабилитира своето политическоо наследство, дори на полето на историческата интерпретация.

120 години по-късно Петър Николов-Зиков повдига завесата и пред очите ни се открива един различен от традиционния прочит наа новата българска история. Прочит, в който двигател на политическия живот са не хъшове и поборници, а големите фанариотски фамилии, могъщите чорбаджии и възпитаниците на елитните европейски университети.