Етнокултурни взаимодействия

Опорна точка за следващите редове е разбирането за сложността на етнокултурните феномени на Балканите. Като се отдава дължимото на различните подходи към дискурса “Балкани – балканизъм” тук се предлага един възможен опит за преосмисляне и отхвърляне на предубежденията и търсене на близък поглед (“отвътре”) към изразяване на “действителността на другостта” (М. Тодорова) – осмислянето й не само като конфликтност, но и като необходимост за поддържането и съществуването на идентичността.

Представените текстове се вписват в сравнително новата за българската наука антропологическа проблематика, тематизираща: Другостта, Идентичността, Етничното, Общността/Общностите, Културното взаимодействие. Обясним е и засиленият напоследък интерес към културата и фолклорното наследство на т. нар. “небългарски” общности: турци, евреи, роми, арменци и пр. Ето защо тук вниманието се насочва към контактите на традиционно приемани за различни, понякога – чужди – етноконфесионални общности, чиито взаимоотношения в доскорошната изследователска практика у нас са разглеждани твърде едностранчиво и понякога – тенденциозно.

Някои от текстовете са представяни като доклади на различни научни форуми у нас и в чужбина, което оправдава беглите повторения. Това е и свидетелство за постепенното раждане на изданието. Трябва да се подчертае неговият отворен характер, предполагащ въвеждане на нови въпроси и разширяване на проблемното поле. Без претенция за всеобхватност, посланието на тези редове е да породи размисъл за идентичността и за междукултурния диалог като същностен белег на човешкото.