Калъпи и матрици от Българското средновековие - ІХ-ХІV в.

Настоящата работа има за цел да представи един рядък тип паметници на българското средновековно ювелирно изкуство, каквито са калъпите и матриците - основата на производството на изделията от метал по това време. Намирането на подобен инструментариум на територията на България, доказва наличието на една много добре развита практика, осъществявана от професионално подготвени майстори, овладели до съвършенство всички страни на ювелирния занаят. Въпреки важната роля на калъпите и матриците в целия този процес обаче, те са сред по-рядко срещаните паметници не само у нас, но и извън пределите на страната. Ето защо, грижата за тяхното съхранение и опазване, още навремето, е била от съществено значение. Неслучайно сред богатите находки, включващи различни инструменти, се срещат и калъпи и матрици, старателно укрити и предпазени от чуждо посегателство. Намирането на качествени предмети там, където са ползвани по предназначение, е рядкост. Обикновено те са били отнасяни, заедно с най-ценното имущество, от техния собственик, често насилствено принуден да напусне дома си. Единствено в местата с продължителна дейност просъществували десетилетия, предимно в големите градски центрове, както и в някои случайно открити погребения, са намерени по-запазени и цели форми. Всички останали, обикновено са повредени и силно обезличени.