И стана ден

В продължение на 18 години писателят изследва историята на град Сливен и областта. Трилогията „Тътени” (1980), „Бурята” (1986), „И стана ден” (1998) е своеобразен литературен паметник на бурната история на този бунтовен български град. Не съществува друг град в страната, за който да е писан такъв епос. Но в същото време това е историята на нашето Възраждане, разказана през миналото на Сливен, като роман с голяма историческа достоверност. Самият Цончо Родев казва за романа „И стана ден“:

„Романът в ръцете на читателя е самостоятелен по характер, но като историческа последователност и проследяване на някои човешки съдби той е и трета, и заключителна част на трилогията, започната с книгите „Тътени“ (1980) и „Бурята“ (1986).

„И стана ден“ е роман, но един от онези исторически романи, в които почти всички събития и „действащи лица“ са действителни и споменът за тях се пази в народната памет или в поизтритите прашни документи от епохата. Това се отнася не само за крупните исторически факти, които се знаят от всеки българин, ходил на училище, но и за повечето от второстепенните, наглед измислени от автора. Същото може да се каже и за героите: съществували са и „играят“ с истинските си имена преобладаващата част от тях — както оставилите трайна диря революционери, турски управници, учители, чорбаджии, обществени дейци и т.н., така и безизвестните скромни труженици от рода на абаджии, дребни търговци, слуги, занаятчии, овчари и пр.“