Лазаре!

МД Елиас Канети

Превод от унгарски Светла Кьосева

Разтърсваща и откровена книга: ще ти се да извърнеш глава настрани, докато я четеш, за да не се окажеш неусетно в интимната сфера на писателя. На моменти и самият той не издържа напрежението и от диалога с бащата преминава към описание в трето лице, продължава разказа като външен наблюдател.
Този вид усилие намира оправдание в разбирането на Шейн, че светът се сътворява единствено чрез разказа, чрез случките, които споделяме, които предаваме на децата си. Че в началото на всичко стои Словото. И когато хората няма какво да си кажат, когато животът им е изтъкан от мълчание, те като че ли престават да съществуват.

Ласло Мартон определя романа на Габор Шейн като синовен траур. Опит да се съгради гробница от думи. В същото време текстът ни насочва и към зададеното
в заглавието възкресение. В този смисъл той е и рождено място за бащата, придобил нова материалност
чрез разказа и плътното си присъствие в него.
„Лазаре!“ е опит за възкресение на умъртвените спомени на бащата, за продължаване на прекъснатата нишка на живота.

Светла Кьосева