Bulgarian Church Nationalist Movement 1856  – 1870

Монографията повествува върху фактическите обстоятелства, свързани с развоя на църковнонационалното движение на българите в периода, разположен между Прошението за йерархическа самостойност и административна автономия от 26 април 1856 г. и Фермана за учредяване на Българската екзархия от 27 февруари 1870 г. Откроени са ключовите моменти, свидетелстващи за постъпателното и необратимо църковнонародно обособяване на нацията, разгръщащо се с различни темпове и с богато нюансирана локална динамика във всички основни епархии на Вселенската патриаршия, включващи съществени части от българското етническо пространство. Фактите са положени върху политическата плоскост на Източния въпрос и са осмислени в контекста на междуконфесионалните отношения, присъщи на балканския етнорелигиозен пейзаж през ХІХ век. Основните сюжетни линии на историческия разказ са преплетени около събитийността, подвластна на утвърждаването на модерните общонационални и регионални институции. Ярките личностни присъствия и гравитиращите около тях групировки и/или идеологеми са реконструирани във връзка с инициативите на водещите центрове на антипатриаршеската борба. В по-едри щрихи са очертани акцентите в позицията на Патриаршията и водещите направления от политиката на османското правителство спрямо българското йерархическо обособяване в пределите на православието. Мотивирана е тезата, че църковнонационалното движение от периода 1856-1870 г. изпълнява важни пораждащи и конструиращи функции по отношение ключовите сегменти на утвърждаващата се национална идентичност, предопределили в значима степен историческите пътеки, избрани и извървяни от българите – както през ХІХ, така и през ХХ век.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение
1.1. Тематичен център и хронологически рамки на изследването
1.2. Извороведски бележки
1.3. Историописни предпоставки на изследването
1.4. Изследователски подходи
1.5. Терминологични и фактографски уточнения
1.6. Бележки по оформлението на научния апарат и по цитирането на възрожденски източници

Първа глава
ОБЩОБЪЛГАРСКАТА ИДЕЯ
ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЦЪРКОВНАТА САМОСТОЯЕЛНОСТ
(април 1856 – март 1860)

2. Новата програма за църковен суверенитет (април 1856 – октомври 1858)
2.1. Прокламиране на новата национална програма за църковен суверенитет
2.2. Активизиране на антипатриаршеската пропаганда
2.3. Регионални антипатриаршески инициативи
2.4. Българските църковнонационални прояви в контекста на междудържавните отношения
2.5. Първи знаци за необратимостта на българското църковнонародно обособяване

3. Решително дистанциране от патриаршеските структури (октомври 1858 – март 1860)
3.1. Патриаршеският събор и българският църковен въпрос
3.2. Българските епархии срещу патриаршеските архиереи
3.3. Униатската „алтернатива“

Втора глава
БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН (март 1860 – април 1861)

4. Разривът
4.1. Великденската акция на цариградските българи
4.2. „Първа вълна“ на скъсване с патриаршеските структури (април – юни 1860)
4.3. Международен отглас на българските събития
4.4. Анкетната обиколка на великия везир Мехмед Къбразлъ паша и българският църковен въпрос

4.5. „Втора вълна“ на скъсване с патриаршеските структури (юни – октомври 1860)
4.6. Есента на прекършените надежди

5. Унията, протестантите, прозелитизмът
5.1. Унията
5.2. Протестантите
5.3. Прозелитизмът

6. От взаимно непризнаване към взаимни анатеми
6.1. Патриаршеският събор от февруари 1861 г.
6.2. Българското „афоризмо“
6.3. Принудително изпращане на духовните лидери на заточение

Трета глава
НЕВЪЗМОЖНИЯТ КОМПРОМИС (април 1861 – септември 1863)

7. „Негласният парламент“
7.1. Представителите и техните правомощия
7.2. Меморандумът за пълна църковнонародна самостоятелност
7.3. „Осемте точки“
7.4. Краят на трудната мисия

8. В очакване на правителственото становище
8.1. Руският натиск
8.2. „Нашата работа си почива“: Църковнонационални инициативи на цариградските българи от септември до декември 1861 г.
8.3. „Досега опасности, отсега нататък – страхове“: Църковно-национални инициативи на цариградските българи от първата
половина на 1862 г.

9. Смесената комисия
9.1. Първа фаза в работата на смесената комисия
9.2. Втора фаза в работата на смесената комисия
9.3. Падането на патриарх Йоаким II

10. Непоколебимото „ще постоянстваме“ на епархиите срещу категоричното „non possumus“ на Патриаршията
10.1. Търновска и Пловдивска епархии
10.2. Другите непокорни епархии
10.3. Зони на относително стабилна патриаршеска власт

10.4. Емиграцията и църковното движение
10.5. Укрепване на българските самоуправленски институции

11. Униатите, протестантите, Великите сили
11.1. Унията в отстъпление
11.2. Протестантска дейност и пропаганда
11.3. Великите сили и българският църковен въпрос

Четвърта глава
ФАКТИЧЕСКИЯТ РАЗРИВ (септември 1863 – февруари 1867)

12. „Вопросът узря“: Между диалога и разрива
12.1. Българските събития от края на 1863 и началото на 1864 г.
12.2. Патриаршеският събор по българския църковен въпрос от 1864 г.
12.3. „Разрешението на Въпроса ще се забави“ (октомври 1864 – юли 1865)
12.4. Отново в клопката на безплодните преговори (юли 1865 – март 1867)

13. Бунтът на епархиите
13.1. Търновска и Пловдивска епархии
13.2. Други епархии, отхвърлили патриаршеската власт
13.3. Активизиране на антипатриаршеските действия в останалите епархии
13.4. Ангажираност на емиграцията с църковното движение
13.5. Между църковните безредици и новия йерархически ред

14. Външните фактори
14.1. Българоуниатската общност и католицизмът
14.2. Протестантският прозелитизъм
14.3. Българските църковнонационални инициативи в контекста на Източния въпрос

Пета глава
КОНСТРУИРАНЕ НА ЦЪРКОВНОНАЦИОНАЛНАТА САМОСТОЯТЕЛНОСТ (март 1867 – март 1870)

15. „Да станем самите себе си“: продуктивният максимализъм
(март 1867 – септември 1868)

15.1. Проектът на патриарх Григорий VI за разрешаване на църковния въпрос и българското прошение от август 1867 г.
15.2. „Да опитаме и друг начин за решение на Въпроса“ (август 1867 – март 1868)
15.3. Високата порта проявява по-висока активност (март – септември 1868)

16. „Ще видим скоро решен наший черковен въпрос“: последни преговори с Патриаршията и с Високата порта (октомври 1868 – февруари 1870)
16.1. Двата правителствени проекта за решаване на Въпроса
16.2. Българо-патриаршеският дебат от края на 1868 и началото на 1869 г.
16.3 Последна българо-гръцка комисия по църковния въпрос (януари – юни 1869)
16.4. „Въпросът е в последната си фаза“ (юли 1869 – февруари 1870)

17. „Да пресечем съвсем пътя, който води към Патриаршията“:
подготовка на епархиите за пълна църковна самостоятелност
17.1. Търновска, Русенска и Пловдивска епархии
17.2. Другите непокорни епархии
17.3. „Гръцките музи отлетяха на Олимп, за да се оплакват на Зевса за своята погибел“: разширяване географията на антипатриаршеския бунт
17.4. Църковнонародни инициативи на българите извън пределите на Османската империя

18. Междуконфесионални и международни и измерения на българския църковен въпрос 1867‑1870
18.1. Унията – „едно движение, което скоро ще направи фиаско“
18.2. „Нуждай ли се орелът от помощ от едно малко птиче?“: Евангелистката пропаганда и българите
18.3. „Генералинът е много безспокоен“: Международен контекст на българския църковен въпрос

19. Magna charta libertatum: Ферманът за учредяване на Екзархията и неговият отглас в българското общество
19.1. Прокламиране и характер на Фермана от 27 февруари 1870

19.2. „И тъй се свърши триумфът“: Българският отглас на Фермана от 27 февруари 1870

20. Заключение
20.1. Въпросът
20.2. Градивни сетнини
20.3. Проблематични резултати
20.4. Изследователски перспективи
20.5. „О, сенки величави!“: Църковното движение и българската национална митология

21. Приложение

22. Източници и литература
22.1. Архивни източници
22.2. Възрожденска периодика
22.3. Предосвобожденски книги и брошури
22.4. Публикувани източници
22.5. Обзорни съчинения, изследвания, научни сборници
22.6. Енциклопедии, справочни издания, Интернет източници

23. Съкращения