Bay Ganyo Bulgarian

Опит върху българската народопсихология и българската модерност

Ето ти сега, любезни читателю, държиш в ръцете си една книга, която съм написала с много любов: една книга, която не можех да не напиша, която трябваше да напиша... Може би и ти като мен си раздвоен и измъчван от своята двойственост, неспособен да идентифицираш докрай своята принадлежност към нито една от предлаганите ти възможности за избор. Може би и ти старомодно усещаш, че кръстопътността е истинската ти съдба, че нея носиш изначално в душата си и затова не можеш лесно да замениш балканския културно-религиозно-цивилизационен колаж за европейското униформено изобилие. Може би и ти, без дори да искаш, но все проектираш шеметния прогрес на Запада върху екрана на философското безвремие на Изтока и в душата ти се раждат съмнения… Ако е така, читателю, и ако не се страхуваш да отхвърлиш предразсъдъците и да погледнеш толкова дълбоко в себе си, колкото тази книга ще те провокира да направиш, то може би в душите си ще чуем една и съща музика, или пък ще усетим един и същ аромат. …Изкушавам се да кажа, че това като нищо може да се окаже ароматът на Бай-Ганьовия гюл, но се страхувам да не те шокирам и така да предизвикам нагласа за отрицание на прочетеното. Моето желание е четенето на тази книга да бъде колкото общуване на читателя с текста, толкова и общуване на читателя със самия себе си.