Киното в България. Част ІІ (1956 – 1969)

В края на 50-те и началото на 60-те години българското кино се раздели с полуаматьорското си съществуване, за да се утвърди като специфичен вид стопанска дейност в сферата на културата. През този наситен на събития период, благодарение появата на поредица от успешни филми, приети с искрена симпатия от широката аудитория зрители, то постепенно запълни съществуващата празна ниша в богатия спектър на националната ни култура.
На киното ни започна да се гледа като на специфичен художествен продукт със своите характерни отлики. Това даде тласък за сравнително бързото преодоляване на първоначалния наивен социален утопизъм в името на по-голямата искреност при разкриване на драматични житейски конфликти и сложни човешки характери.
В настоящия том са анализирани едни от най-интересните моменти в историята на нашето кино. Неговите особености, възходите и паденията му не бива да се премълчават или омаловажават. Периодът ще се помни както с приповдигнатата атмосфера на интелектуален кипеж, така и с ярките произведения, които очертаха хоризонта на неговите художествени открития.