"В търсене на щастието" - рецензия на Преслава Колева
„География на блаженството” от Ерик Уайнър е хубаво написана, хубаво преведена и хубаво издадена книга. Откъдето и да я погледнеш – тематично, проблемно, структурно - тя стои като изкушение. Авторът й пътува по света, за да удостовери, потвърди или отхвърли количественото измерение на щастието в различни страни от Европа, Азия и Америка, документирано в десетки и стотици официални университетски изследвания.
Тя наподобява научно изследване и в известен смисъл е точно това. Книгата представлява експериментиране в реални теренни условия на научните натрупвания върху щастието като социалнопсихологически проблем.
„География на блаженството” е и пътепис за познати и непознати страни. Тя ще се хареса и на онези, които пътешестват единствено през книгите и филмите на пътешествениците, но и на онези, които са били на местата, където спира разказът. Читателят ще намери тук и острия вкус на екзотичното пътешествие, и културната умора на човека от бийт поколението, който пресича континента от източното до западното крайбрежие, имайки себе си за единствена причина, а някой свой приятел за добър повод.
„География на блаженството” е и своеобразен дневник. Но дневник не само на едно тематично пътешествие. В него изгряват и залязват дни и месеци, народи и държави, идеи и хора.
Книгата е и сборник с репортажи на професионален журналист, какъвто всъщност е авторът. Редом с описанията на мястото и на събитието, той анализира ситуации, участници, предпоставки и перспективи.
В „География на блаженството” има цяла галерия от документални портрети с дълбочина и обем на художествени персонажи – пийнал поет от Исландия, възрастна молдованка, даваща стаята си под наем, преситен от живота англичанин в Тайланд, човек победил рака в Хималаите, индийски гуру, усъмнен в рецептите за щастие.
Над всичко това обаче се стелят чисти литературни ветрове, валят свежи литературни дъждове. И мракът, и снеговете на Исландия са дълбоко литературни. Не само пейзажните описания, диалозите, и философските отклонения придават на книгата литературен статут. Литературна е цялата нейна природа.
Без да расте чрез сюжети и междуперсонажни колизии, книгата е еднакво висока във всяка своя част. Тя може да бъде четена от средата напред или назад с постоянно удоволствие от разказаното и от разказването, от описанието и от диалога, от езика и от превода.
Една книга, осигуряваща читателско блаженство на всеки, който посегне към нея.
Иван Станков