Това е книга с неголям обем и особена композиция. Пет разказа са разположени по нейното протежение, като всеки от тях „води“ група стихотворения, оформяйки ги в своеобразни цикли. Така книгата се оказва едноврмененно стихосбирка и сборник с разкази, но някак си органически преплетени.
Макар Живка Иванова да е изкушен преводач на английски (понякога и руски) художествени текстове, макар на много места да откриваме известно влияние – най-вече в словореда и англо-саксонския вкус към емпирико-ситуационното – бих казал, че тя си остава здраво вписана в националната (или изобщо славянската) хуманистична парадигма.
Всичко, казано дотук, се отнася с пълна сила и за поезията, и за прозата на Живка Иванова. Но ако в стиховете є се срещаме
с един завършен поет, творящ в една синкретична стилистика, в която изобразително, словесно и мисловно се взаимопреливат, за да родят запомнящи се, размислящи или просто красиви текстове като „Четиридесет“, „Св. Николай Чудотворец“, „Сън“, „Гладно утро“, „Момичето и спомените“, „Есента се подсмихна“, то в разказите й има намек за огромен потенциал, който сериозно ме заинтригува. В тези разкази има динамика, има страст, има култура на писането, има живот.
КРЪСТЬО РАЛЕНКОВ
Жанр | Белетристика, Поезия |
Размер | 14,5 х 20 cm |
Страници | 80 страници |
Подвързия | Мека подвързия |
Език | Български |