Предмет на вниманието в тази книга са някои литературни стратегии, които изразяват способността на текстовете на писателя да трансформират традицията на руската класическа литература в нова функционалност спрямо естетиката на социалистическия реализъм от 60-70 години в три ключови творби – „Един ден на Иван Денисович“ (1962), „Раково отделение“ (1966) и „Архипелаг ГУЛАГ“ (1965-1968). И трите произведения са добре познати на българския читател в сравнение с по-късните – епоса „Червеното колело“, книгата „Двеста години заедно“ и неговата публицистика, които в последното десетилетие, като че ли будят по-голям интерес сред руския читател. За българския читател първите три заглавия имат своя история, особено документалното повествование „Архипелаг ГУЛАГ“, което променя съдбите на някои български поклонници на Солженицин при първото нелегално проникване на произведението в социалистическа България.
В първа глава на изследването вниманието е насочено към художествения модел на Солженициновата лагерна проза в съпоставка с разработката на темата за каторгата у Достоевски. Втора глава изследва опита да се атакува идеологията в романа „Раково отделение“ чрез засилената междутекстова активност към творби на Толстой и Достоевски в идейния и художествен свят на творбата. Трета глава се стреми да очертае мястото на автора като историк на лагерите и анализатор на съветската тоталитарна система в съпоставка с направеното от изтъкнати представители на световната обществена мисъл през ХХ век.
Жанр | Литературознание / Езикознание |
Размер | 14,5 х 20 cm |
Страници | 132 страници |
Подвързия | Мека подвързия |
Език | Български |