Както винаги изчерпателен и на ниво!

Словото на големия журналист Георги Милков на представянето на книгата в двореца „Врана“ (взето е от Фейсбук): „Почти всичко от авиация до ботаника. От първата зоологическа градина, до създаването на Военното разузнаване на България. От построяването на 190 православни църкви и най-голямата еврейска синагога на Балканите (трета по големина в Европа днес) до регламенти за превоз на кучета в държавните железници... Дори не си даваме сметка колко дължим на управлението на цар Фердинанд. За него обикновено знаем едно клише и толкова - виновник за националната катастрофа. Освен неопровержимите негативи на цар Фердинанд, хилядократно преповтаряни през годините, никой досега не беше намерил кураж да направи едно обективно, задълбочено и цялостно изследване на този противоречив и многопластов владетел. С неговите още по-неопровержими заслуги за България. Всяка уважаваща себе си нация би трябвало да гледа обективните факти и да може да извлече максимална полза от успехите на своето минало. Без да го фалшифицира, профанизира или идеологизира. Това е кредото на проф. Пътър Стоянович, който за първи път представя на българите колосален по обем и дълбочина труд, в който са събрани само факти за най-дълго управлявалия владетел на Третата българска държава и неговия принос за европеизацията на страната. Когато младият принц идва в България, страната не разполага с нито едно съвременно морско или речно пристанище. И сега, ако щете вярвайте, но е забележителен и неопровержим факт - по време на управлението му всички построени пристанища и съоръжения на водния транспорт (с изключение на едно) са изградени от български предприемачи и български технически екипи. Владетелят на България е сред пионерите на световното въздухоплаване. След като през 1910 г. става първият държавен глава в света, летял на самолет, изпраща 20-ина млади българи да учат авиация в чужбина. След 2 години вече имаме и първи дипломиран български пилот - поручик Симеон Петров, който прелита над София с първия военен аероплан на Царство България. Никой, нито в Европа, а още по-малко у нас, не е вярвал, че само за четвърт век след Освобождението страната ни ще стигне златната среда на Европа, а по редица параметри ще изпреварва съседите си и даже някои средиземноморски държави. Няма как да преразкажа 1000 страници за делото на монарха в образованието, здравеопазването, военното дело, архитектурата, науката и изкуството. Нито за инвестираните от майка му - принцеса Клементина Орлеанска 7.5 милиона златни франка още в първите две години на управлението му, част от които отиват за строеж на последния участък от железопътната линия Париж-Константинопол, която свързва България с Европа. Това е книга за човек, който нито е ангел, нито е особено симпатичен като характер, но без него България нямаше по никакъв начин да изглежда такава каквато тя стана само за 25 години, каза проф. Стоянович при представянето снощи в двореца "Врана". И тъй като професорът любезно ме покани да кажа няколко думи, отбелязах, че да обобщиш така брилянтно и изчерпателно почти 1000 страници текст в заглавие от една дума, това за мен граничи с гениалността. "Фердинандеум" - този демонстративен суфикс в името показва, че това е труд, натоварен с много подробности. Но това са изключително важни подробности за нас, българите. Които неминуемо трябва да бъдат прочетени, ако не искаме хленчът колко сме малки, бедни, нисши и незначителни да продължи още десетилетия и дори векове, докато не се самоудавим в собствената си скръб и самоотричане. Тези 1000 страници са като противоотрова за хронично ниското ни национално самочувствие. Затова си позволих да нарека проф. Стоянович противоотровителят на нацията!“

Една от книгите, които в най-голяма степен са изиграли роля в оформянето на моя исторически мироглед, е “Корона от тръни” на Стефан Груев. Още от ученическите ми години. Тя разказва историята на това как цар Борис III ръководи България в едни от може би най-буреносните години на нейното съществуване. Това е книга за сина. “Фердинандеум” на Петър Стоянович е книга за бащата. За човека, който съгражда съвременна България, една модерна европейска държава, която заварва като кална бивша османска провинция, пълна с руски провокатори, които не толкова отдавна са свалили неговия предшественик и за малко не са вкарали страната в гражданска война. Зачитайки се още първите страници на тази книга, разбрах, че тя ще заеме своето място в моята книжна йерархия редом с “Корона от тръни”. С огромни благодарности към автора и към Андрей Новаков, който има незаобиколим принос тази скъпоценност да стане реалност.