Спасителят на Византия

„... Земята затрепера от грохота на препускащите коне, облаци от прах се издигнаха към небето и закриха огненочервения диск на изгряващото слънце. Армията на халифата се насочваше право към стана на ордата на кесар Тервел. Първите български постови вой­ници надуха роговете, свирейки сигнала за вражеска атака, който бе поет от следващите и стигна до най-западните юрти и палатки. Целият стан бе на крак и без паника войниците заемаха местата си за отбрана. Всеки знаеше мястото си в строя, за­щото бяха тренирали десетки пъти, всекидневно очаквайки и гот­вейки се за сарацинска атака. Войниците от леката и тежката конни­ца се построиха във формата на разтворена книга. Малко встрани от леката конница дотичаха славянските пеши дружини, предвож­дани от осмината си князе и техните подчинени жупани.
Пред теж­ката конница застанаха българските жени воини, които в днешната битка със сарацините щяха за последен път да бъдат предвождани от дъщерята на покойния оглу таркан Тутрак...“