Папо и неговата к(о/а)мпания

Тодор Петър се завръща в България след 20 години емиграция в Германия, за да прекара лятната си ваканция заедно с малкия си син Стоян. На къмпинг край Созопол и на други места из страната двамата се срещат с членовете на компания от времето на социализма. Това са хора от интелигенцията, като част от тях са били или продължават да бъдат емигранти в различни части на света, други са свързани с елита на политическата върхушка и са бизнесмени в съвременна България.

„Папо" е съчетание от немското „папа" и българското „татко". Компанията са неговите приятели, а Кампанията е обсебеността на главния герой да търси път и изход от бедите, залели родината му. Но остава сам... и смешен. Виждайки обаче ясно картината на днешна България, човек може да си зададе въпроса: кой всъщност е по-смешен... Заедно с това Кампанията е и търсене на нови любови, и политически съперничества (най-вече на маса, както се прави в България)...

Романът е сатира към „интелектуалците", политическата класа и изобщо към липсата на посока и желание за общи действия в страната.