Леонид Феодор принадлежи към най-ярките художници на новата южноруска вълна – график, живописец, скулптор, илюстратор и педагог, създател на творческата група “Радуница” (1990г.), прераснала днес в международна творческа работилница.
Сред множеството персонални награди особено място заема присъденият през 2003 година сребърен медал на Руската художествена академия. Участвал е в редица персонални и групови руски и задгранични изложби. Член е на Съюза на художниците в Русия, доцент в Ростовската държавна академия по архитектура и изкуство, понастоящем работи в Москва. С невероятен ентусиазъм, любов и енергия създава Музей по митология, история и култура на Русия. Негови творби се намират в галерии и частни колекции в Русия, Австрия, Англия, Германия, България, Полша, Сърбия, Швейцария, САЩ, Канада, Франция, Швеция, Мароко.
Работата му над древноруския епос “Слово за полка на Игор” е не само безспорен влог на художника в руската пластично-изобразителна традиция, но се превръща в съдбовна лична одисея на твореца, ориентирана към неговото съзряване, себенамиране и себепостигане. Основната опозиция в образните му визии е червено – синьо, която придобива неподозирано различни смислови нюанси. Естествените материали – дърво и тъкан – използвани от художника, възвръщат неговото изкуство към изначалността на творението. Брезата е символичният бял лист на руския дух, на който Леонид Феодор, в съзвучие с руската изобразителна традиция, нанася проекциите на своето разбиране за живота. Творбите му възстановяват визуално духовните славянски корени, едновременно и апология, и апостроф на миналото.
Леонид Феодор не рисува образи, а идеи. Неговите абстракции вълнуват сърцето и модулират чувството не по-малко истински отколкото разума. И това е обяснението за уникалността им – те са първични и ерудитски едновременно, неразумно разумни в своята абстрактност. Той експериментира, осмисляйки философията на повторяемостта чрез метаморфозите на една визуална рамка, потопена в алтернативни темпорални пластове. Например “Конят на предците” и “Благовест – кончето на моето детство” е впечатляващ визуален разказ за прехода от изгрева към залеза, от миналото към настоящето, от статиката към динамичността и обратно, който напомня разбирането на Хераклид, че не можеш да се изкъпеш два пъти в една и съща река. Наивистично-грубоватото, но вълшебно дървено конче (неслучайно носещо името Благо(вест)) променя цветовете и съдържанието си, превръщайки се в покоряващ строго притъмнял и безмълвен родов тотем.