Знанието за историята в българското възрожденско училище

Книгата се състои от две части. Първата има теоретичен характер и проследява функционирането на историческите знания
във възрожденското училище, учебникарската книжнина и не на последно място – учителите по история – автори, преводачи, компилатори.
Втората част е опит да се реконструират историческото знание и учебникарска книжнина по история чрез отделни представители и ролята на град Шумен за утвърждаването на историята като учебен предмет.

Плод на близо десетгодишна изследователска работа, предлаганият труд е опит да възвърне самочувствието на учителите, които са били стожерите на националното ни самосъзнание, ваятели на духовно-нравствения облик на младото поколение, а с това първи очертават перспективите в развитието на държавата.
При съставянето на книгата е избран хронологичният принцип, който се оказва според нас най-сигурен критерий за обща  систематизация на публикациите по история. Той не е релевантен по отоншение на ефективната реализация на изданията, тъй като фиксира само факта и датата на тяхната поява. От друга страна, по този показател разполагаме с цялата необходима информация и съставянето на изчерпателна класификация е напълно възможно. Хронологическата панорама осигурява видимост на интензивността и динамиката в производството на текстове по проблема. Отдавна установен факт е, че историите са сред любимите четива на възрожденската публика.