Опитите за обективиране на субективни явления е стремеж, съпътстващ човечеството през целия му жизнен път, без значение от цената. А тя често е загуба на усещането за близост с Другия, който става чужд, когато направим опит да го поместим в понятие, в категория, да го дефинираме или групираме по сходен белег.
Настоящото изследване представя наративната етика като парадигма, чието имплементиране в клинични подходи и методи за лечение на депресивни състояния предполага развитието на разбиране за човешките същества като нуждаещи се от смисъл, цел и усещане за вътрешна ценност. Подобно разбиране изисква чувствителност към уникалната ситуация на Другия и критичност към невъзможността за нейното пълно усвояване, с други думи - невъзможността Аз-ът „да се постави на мястото“ на Другия и да „погледне през неговите очи“.
Жанр | Психология |
Страници | 180 страници |
Размер | 14,5 х 20 cm |
Подвързия | Мека подвързия |
Език | Български |