Георги Гроздев е роден в с. Мъглен, Бургаска област, на 29.01.1957 г. Потомък е на бежанци от Одринска Тракия. Завършил е журналистика в Софийския университет "Свети Климент Охридски" (1982). Работил е във в. "Поглед" (1983-1989). През 1991 г. основава издателство "Балкани" и в. "Балкани" (1991-1993), а през 2002 г. - тримесечното списание "Литературни Балкани", на което е главен редактор. Публикувал е сборниците с разкази и новели "Кръгът на неродените" (1993), "Бесни корени" (1998), "Пасбища за богати" (1999), "Божии трохи" (избрани разкази, 2002), "Снощи минах" (2000) и романа "Плячка" (2004), преведен на сръбски, английски, македонски, гръцки, хърватски, френски, арменски и немски. Автор на сборниците с есета "Ние сме императорите!" (1995) и "Откриването на Балканите" (2006) и един от авторите на "Българската реклама" (1995), както и на книгите с интервюта на български и балкански писатели: "Книга с автограф" (1999), преведена на английски, и "Не излъгахме!" (двуезично - български и английски, 2004). Носител на национална награда за къс разказ на името на Елин Пелин (2002). Член на българския ПЕН-център.