България от първо лице.

На Коледа, седми януари 1924 г., рано сутринта на Софийс­ката централна гара пристига влакът от Белград, а с него и учителката по музика Мари Айхорн. Пътуването ѝ е започнало преди пет дни в Мюнхен. Утрото е мразовито, пропуснато е уговореното празнуване на Бъдни вечер в семейство Вазови. Заради закъснението никой не я посреща. Тя взема файтон и се отправя към дома на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова.

В семейство Вазови Мари Айхорн ще прекара година и половина. През цялото време тя води дневник, в който подробно описва преживяното. Бинка Вазова си спомня: „Ние си пишем уроците, тя си седне и една такава подвързана книжка ли беше някаква и пише си, пише си. Едно хубаво така, като печатно излизаше всичко“. За щастие дневникът е запазен. Той се оказва неповторим документ за времето, когато в България се полагат основите на редица културни институции, много от които дължим на Консулова-Вазова и нейното обкръжение, поради което попадат съвсем естествено в полезрението на германската гостенка. Дневникът съдържа неподправена информация за политически и обществени събития, на които Мари Айхорн е била свидетел, както и за личности, играли важна роля в културния живот на софийското общество. Днешният читател ще получи вероятно най-голямо удоволствие от описанията на ежедневието на новия, още малоброен образован буржоазен елит – семейните отношения, празничните ритуали, ваканциите, развлеченията, обноските, които се формират в новите условия на контакт с външния, „европейски“ свят.
Семейна фотография на Вазовия род.
От ляво на дясно: прави – Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис;
седнали – Анна, Иван, Съба, Никола
Ценността на разказаното се повишава многократно, като вземем предвид, че българската мемоарна литература не е особено богата на произведения, които представят личности от елита на фона на тяхното ежедневие.
Мари Айхорн започва записките си на 1 януари 1924 г., когато тръгва с влак от родния си град Фюрт, и ги завършва на 6 август 1925 г. при пристигането си в Мюнхен.