Из първа глава “Геният е в простотата: Атина” на книгата „География на гения“

Симпозиумът – буквално „да пием заедно” – е бил център в живота на Древна Атина. Редовен гост на симпозиумите бил и самият Сократ. Сервирала се и храна, но не това било важното. Главната атракция били забавленията, които включвали всичко: „от приятни разговори и интелектуални ребуси до музика, танцуващи момичета и други подобни гъдели” – отбелязва историкът Робер Фласелие. Нито един симпозиум не минавал без вино, и то много вино. Гърците имали няколко странни идеи за алкохола, както впрочем и за много други неща. Аристотел вярвал, че ако прекалиш с виното, падаш по лице, а ако прекалиш с бирата – по гръб. Освен това, по неясни причини, гърците винаги разреждали виното си – 5 части вода на 2 части вино, смесени в огромна купа, наречена кратер.
Което ни води до едно възможно обяснение на атинския гений – пиенето. Идеята не е чак толкова абсурдна, колкото изглежда. Алкохолът и креативността били свързани в общественото въображение, както и във въображението на пиещите писатели и художници през почти всички векове, чак до древността. Уилям Фокнър казва, че не е бил в състояние да се изправи срещу белия лист без помощта на бутилка „Джак Даниелс”. Много художници, от Ван Гог до Джексън Полак, са обичали да обръщат по чашка-две, та и пет по време на работа. Уинстън Чърчил твърди, че не би могъл да напише петтомните си мемоари „Световната криза”, без своята муза – уискито. Между другото, някои наричат тази задвижвана от алкохола продуктивност „генът на Чърчил”. Няма научни доказателства, че такъв ген съществува, но изследователите са открили едно генетично изменение, наречено „G-вариант”, при наличието на което алкохолът действа като опиат (например като морфин) на някои хора. Теоретично (подчертавам, само на теория), тази генетична аномалия стимулира творческото мислене при някои индивиди, но не при всички. Както Марк Твен казва: „Моите пороци ме предпазват, но вас биха ви убили!”

Сигурно си мислите, че има купища изследвания за връзката между алкохола и гениалността, като се има предвид интереса към темата и наличието на достатъчно доброволци, за моя изненада обаче намерих изненадващо малко емпирични проучвания. Все пак, няколко храбри учени са се жертвали да се натряскат в лабораторни условия.
Творческият процес има четири етапа [1]. Алкохолът влияе на всеки от тях по различен начин. Изследване на шведския психолог Торстен Норландер установило, че консумацията на алкохол подпомага инкубацията, но за сметка на това пречи в етапа на верификация. С други думи, в мозъка ви може да има блестящи идеи, но вие да не сте в състояние да оцените стойността им.

В едно друго изследване учените от университета на Илинойс дали на 20 доброволци да пият водка с боровинков сок до момента, в който алкохолът в кръвта им достигнал 0,75 промила, тоест точно под законовата забрана на шофиране [2]. На тези 20 подпийнали доброволци, както и на 20 напълно трезви участници в експеримента, бил даден тест, който измерва дивергентното мислене, което е аспект на креативността.
Резултатите, които били публикувани в списание „Consciousness and Cognition“, ще ви накарат да посегнете към бутилката. На трезвите участници им били нужни средно по 15,4 секунди на въпрос, докато пиещите водка се справили само за 11,5 секунди. По-късно (предполага се, след като изтрезнели), учените разпитали участниците как са подходили към задачите. Тези с водката описали подхода си като „интуитивен”, а трезвите – като „аналитичен”. Това изследване ни дава първото емпирично доказателство за нещо, което отдавна подозираме – алкохолът намалява задръжките и, поне при някои хора, отваря канали на творческата мисъл, които иначе са затворени.

[1] Етапите на творческия процес са:
Подготовка – напълно съзнателен процес, включващ планиране, проучване и съсредоточаване върху казуса и изследване на аспектите му. Опитваме се чрез акумулиране на интелектуални ресурси да генерираме нова идея;
Инкубация – период на несъзнателна обработка на събраната информация. Създават се връзки между новата информация, придобита при първия етап и вече съществуващата в паметта.  За да се провокира процес на инкубация, трябва да се отдадем на почивка или да се съсредоточим върху дейност, която е различна от конкретния проблем.
Илюминация – внезапен проблясък, който не може да се предизвика съзнателно. Преживяваме „Аха” момент и решението се появява изведнъж. Ражда се идеята, плод на несъзнателната преработка и търсене на асоциации и комбинации.
Верификация – проверка на стойността и валидността на генерираната идея и съвместимостта й с реалността. Верификацията цели преодоляването на трудностите, които се срещат при осъществяване на идеята.

[2] В САЩ.