Йорданка Раданчева (Рада Анчева)

Кой знае защо, журналистката Йорданка Раданчева е решила да подписва литературните си творби само с фамилия – казва, че е за да не затруднява бъдещите си чуждестранни издатели с натрупаните сонорни съгласни в дългото си име, но признава, че на Йордан Радичков съгласните не са му попречили. По-вероятното обяснение е, че го прави, за да отдели писането-призвание от писането-професия, особено след като упражнява тази професия вече над трийсет години.
Казва също, че завършените факултети, с които други се гордеят – в случая Историческия и Журналистическия на Софийския университет – само са й попречили да разбере с какво точно иска да се занимава: с археология, журналистика, философия, мъже, други някои неща, или в крайна сметка с непоръчково писане.
Все още живее в Сливен, защото на младини е била местен патриот, а пък сега защото знае, че хората определят мястото, а не то тях.
Написала е няколко разказа и две-три книги, но „В търсене на Авалон“ е първата издадена.