Още не е загинала

Интересът на българската интелигенция към полската култура е отдавнашен и като че винаги е бил свързан с желанието за разчупване на традиционните схеми и отваряне към съвременното европейско изкуство – за какъвто и период да се отнася определението „съвременно“.

Настоящата книга на Марин Бодаков е подбор от разговори с гостували у нас интелектуалци по покана на Полския институт в периода между 2011 и 2019 година, и то изключително прецизен подбор. Направен е, от една страна, от автора, който бе не само утвърден поет, но и преподавател по критика и критически практики във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. От друга страна, това са интервюта, минали през цедката на вестник „Култура“, наследен от в. „К“, който в продължение на десетилетия беше синоним за високо интелектуално ниво в българската журналистика и до голяма степен определяше стандартите.

Така чрез предложения сборник имаме възможност да се докоснем до най-добрите, поне до част от най-добрите съвременни полски творци, издавани в България.

Разговаряйки, Бодаков не е пропуснал да потърси и българо-полски паралели.
Оказва се, че в наши дни – както у нас, така и в Полша – никому не хрумва да разглежда поетите като знаменитости. 
Нещо повече, опростената парадигма на комуникация, съпътстваща нашенската чалгизация, се оказва и полско явление. Според литератора Марек Биенчик „там, където има редукция в езика, има и редукция в мисленето. Когато следим политическите дебати, виждаме как процесите се отразяват – и на очи се набива редукцията на понятия, на цели концепции“.
Нека тези прилики не ни утешават с идеята, че дефектитена българската съвременност се вписват в световни тенденции, защото и най-предубеденият читател, разлистил този сборник с интервюта, ще признае, че сравненията са възможни, но става дума за съвсем различни мащаби, а и за предупреждения, които все още не са станали свършен факт.
Възниква въпросът: какво може да научи българският интелигент от тази колекция интервюта. Онова, което ми се струва най-важно, е: смирение. Защото е изправен пред славянска, но и глобална култура, в която поетите са високообразовани интелектуалци, а интелектуалците продължават да са будители на своя народ.

проф. Правда Спасова