Мирча Картареску е роден на 1 юни 1956 г. По майчина линия дедите му са преселници от България. По образование е филолог. Доцент доктор по румънска литратура в университета в Букурещ. Работил е и в чуждестранни университети – в Амстердам и във Виена. Печелил е много творчески стипендии в различни страни на Европа и Съединените щати. Автор е на 19 книги с поезия, проза, есеистика, литературна критика и публицистика, член на Съюза на румънските писатели и на румънския ПЕН-клуб.
Дебютира през 1980 г. със стихосбирката Фарове, витрини, фотографии. През осемдесетте години публикува предимно стихове и поеми. В прозата дебютира със сборника с новели Сън през 1984 г. Книгата е цензурирана. След 1989 г. излиза в нови пет издания под заглавие Носталгия. Авторът я смята за една от трите си най-важни книги. Тя е и най-превежданата в чужбина. Другите две са постмодерната „епическа” поема Левантия (1990) и трилогията Ослепително ("Лявото крило", "Тялото", "Дясното крило").
Автор е и на две много сериозни литературоведски изследвания – Химеричният сън (1991 г.), психоаналитична интерпретация на творчеството на румънския национален поет Михай Еминеску, и Румънският постмодернизъм (1999 г.), докторската дисертация на М. Картареску.

В света на Картареску и героите, и читателят са непрекъснато на границата. На границата на действителността и съня, на реалността и чудото, на историята и метафизиката. Ако ще е във водата, ще е на дъното, ако ще е на небето – ще е на последното, предбожие небе. Езикът и мисълта също са насвоите последни граници. Всеки реален детайл, и най-тривиалният предмет е сподобен с привкуса на невъзможното. Светът е гледан през красива деформационна оптика, в която вътрешностите на човешкото тяло са видими като съзведия, а галактиките – като картофени обелки. Двете посоки на безкрайността – навън и навътре - се събират в човека. Човекът чрез неомитологичния натиск на текста става единственото място, където лошата симетрия на живота и на света може да бъде преодоляна чрез нов взрив и ново зачатие, в което Цялото ще се съхрани. Смъртта е победима, Безкрайността и Цялото могат да се помирят в нажежения мозък на човека, където светът се случва. Книгите на Картареску четат читателя, затова помежду им е нужно голямо доверие.