КЕНИЯ. Пътуване към корените.

„…Мечтаех за Африка от дете. Исках да обиколя тези земи, да се срещна с дивата природа, да я опознавам и откривам. Да я изследвам, но не научно, а с онзи усет, който притежават влюбените в мига на първото си докосване. Да се потопя в неизвестното и да се отдам на привличането и приключението… 

Усещах, че мечтаното пътуване не е просто нова географска посока, а нещо много повече от това. Вътрешен зов – тихо напомняне, че душата напира да види нещо отвъд пределите на ежедне­вието, преди да е станало твърде късно, за да се промени от него…“

„Африка винаги е смесица от надежда, (малко) страх, копнеж към 

непознатото, любов към природата и животните, и вяра – че всичко 

ще бъде наред.“

* * *

„Африка умее да ти покаже нещо величествено и съвършено, и после да го скрие обратно в безкрая си.“

* * *

„Времето в Африка не се измерва с часовник, а с броя на ударите на 

сърцето в моментите, които те карат да се чувстваш истински жив.“

* * *

„Нищо в дивата природа не чака да се подготвиш достатъчно добре 

за среща с него.“

* * *

„Където и да отидем в природата – ние сме само временни гости, които водата, гората и дивите обитатели бързо ще забравят…“

Е. Тончева, 2026